Начало > Лекции > Правни системи на съвременността

Идейно-правни основи на континенталното правно

семейство. Римското право, Каноническото право и

правните школи на глосаторите и постглосаторите.

ИСТОРИЯ НА РИМСКОТО ПРАВО

. История на римската държава.

1. Рим официално е основан през 753 г. пр. н.е. от Ромул

и Рем. Основаването на града естествено тъне в легенди.

През 509 г. пр.н. е. Сервий Тулий извършва реформа, като

разделя римските граждани на пет категории в зависимост

от притежаваното от тях имущество. Царете (римските

рексове) всъщност са имали символична власт.

2. Най-старото устройство в Рим е републиканското.

Тогава то е включвало следните държавни органи:

А. Двама консули, избирани за срок от една година. Всеки

от тях има право на вето върху решенията на другия. При

военна опасност Сенатът е можел да даде диктаторски

/т.е. еднолични пълномощия/ на един от консулите .

Б. След консулите идва преторът, който има правомощия в

областта на осъществяване на правосъдието.

В. Квесторите управляват държавното съкровище.

Г. Цензорите имат функции на преброители на населението,

при тях се оставят завещания и пр.

Д. Сенатът е бил най-важния орган, който е избирал

всички длъжностни лица и който е обсъждал най-важните

въпроси на държавата. Народният трибун, най - накрая е

бил представител на плебса и е можел да налага вето

върху всички останали решения. Именно народният трибун е

прототип на съвременните омбудсмени.

Ранната република приключва около 3 в. пр. н. е. Прието

е да се смята, че ранната република приключва с

Пуническите войни, след които Рим се превръща в

средиземноморски фактор.

След в. пр. н.е. и по-точно след успешните пунически

войни с Картаген, Рим се превръща от един от многото