Идейно-естетически внушения, проблематика и поетика в творчеството на Атанас Далчев

Възгледите на А.Д. се раждат като алтернатива на литературното направление в България преди Първата световна война, т.е. преди символизма (като алтернатива на символистичното направление)

Интересът след Първата световна война е насочен към проблемите на реалността, на земното човешко съществуване, на всекидневието.

А.Д. първоначално започва да твори като символист първата си книга Мост е изцяло в символистичен стил, но в среадта на 20те години се превръща в един от най-големите му отрицатели, защото символизмът изцяло се е изчерпал и не представлява интерес както за творците, така и за хората.

Предпочитанията на А.Д. са към интелектуалното и философското обобщение, в своите творби А.Д. разглежда човешките изживявания чрез всекидневното, конкретното, предметно-детайлното. Поставя началото на един траен процес в българската литеартура, защото се разглеждат един нов вид човешки изживявания, които са представени чрез предметно-детайлното, делничното, конкретното. Интересното е, че в лириката на А.Д. се наблюдава едно дистанцирано отношение на Л. Аз, едно дистанцирано присъствие на Л.Аз. Той е скрит, изцяло закодиран в езика на вещите. Поетът изоставя символа с неговите неясни граници и възвръща на думата нейната еднозначност. Думата се превръща в единствено средство, което може да изрази красивото многообразие на материалния свят. Новаторството на А.Д. може да се открие още на паратекстово равнище, т.е. още в заглавието на творбите му те са кратки, в повечето случаи се състоят от една дума, която е предимно съществително име, а това съществително визира осезаем, реален предмет. Например стаята, болница, книгите, хижи, прозорец, а в някои от заглавията може да се долови и човешко присъствие, примерно старите моми, любовта на хамалина, носача на реклами. В поезията на А.Д. се наблюдава превес на именните над глаголните форми. Това придава съзерцателен характер на поезията му. Лексиката назовава предмети от бита, от интериора на дома, от затвореното пространство на стаята и къщата. Централно място в поезията на А.Д. заема образът на прозореца. Дори първата стихосбирка на