Идейни конфликти в таргедията Антигона

ЛИС

Епохата,в която живее Софокъл- време на възход и сътресения, на духовни и идейни търсения.Трагедията Антигона е изпълнена със значими идейни конфликти на много нива на обществено и индивидуално, на гражданско и морално.

Основно идейни конфликти в трагедията са сблъсъкът между правото на държавата и правото на човека,между писаните неписаните закони,между смелостта и малодушието,между дълга към обществото и дълга към семейството.Софокъл създава величесвени,но човешки правдиви герои, които се сблъскват помежду си,като защитават и отстояват докрай коренно противоположни възгледи и позиции.Този трагичен сблъсък води до трагичи последици за всеки от тях.

Централен конфликт, върху които се гради цялата трагедия, е между Антигона и Креон.

Дъщерята на Едип притежава непреклонна воля.Веднъж взела решение,тя го следва неотстъпно,дори това да и струва живота: него аз/ще погреба и ще загина радостна. Антигона има силен характер и дързост да наруши забраната на управник, от който се тсрахуват всички.Но тя е убеда в правилността на това което извършва.Водена е от естесвената обич към брат си.

Креон е управник, който държи волята му да се изпълнява и смята,че тъкмо от отва зависи редът и стабилността в обществото.Той е едновременно принципен и амбициозен владетел.Но високото му самочувствие,себелюбиеот му и мисълта,че е непогрешим го превръщат в тиранини го тласкат към извършване на хюбрис,прекрачване на всички граници и незачитане на законите: Понеже нея залових единствена....Пък да вика Зевса тя да отмъсти!

Креон и Антигона се сблъскват по отношение на това,правилна или не е заповедта ,у тялотона мъртвия и брат Полиникда бъде лишено от погребален обред.Той е вдигнал оръжие срещу собствената си родина и е загинал в двубой с брат си Етеокъл, който е защитавал Тива.Етеокъл ще бъде погребан с почести, а тялото на брта и Полиник ще бъде поругано.За Креон единият е герой,а другия-предател.Такава е неговата мотивация за издаване на подобно решение.Но според Антигона и двамата са и братя, и двамата заслужават погребален обред.Тя не ги дели на ппредател и герой.

И заповедта на Креон и решението на Антигона да не я спази изглеждат правилнби: Не смятах з атака могъщи твоите......на смъртен,да получа наказание от боговете...

В диалога Креон и Антигона във втори епоизод образите им придобиват плътност.Изразител на налагащото се мнение за героинятастават хорът: Личи си, ствърд характер е девойката, от твърд баща.Не трепва пред нещастие. Но поведението й наранява себелюбието на Креон- той възприема героичното й държане като подигравка с царското му достойнство: След първата й иде втората- тя с нея се гордее, подиграва се! Постепенно се наслагват повече щтрихи, рисуващи управника като деспот и тиранин. Антигона директно изразява това: Тук всички биха рекли: Одобряваме ! - ако стархът не бе сковал езика им.

Да, с много нешо е щтастлив тиранинът, каквото иска върши и говори той.

Серията кратки едностишни реплики, които си разменят двамата герои, имат характер на сентенции:

КРЕОН

Добрият няма равен жребии с лошия!

АНТИГОНА

Дали пък долу правят тая разлика?