Идеал и действителност в трагедията
Хамлет

Трагедията Хамлет отразява светогледа на своя автор Уилям Шекспир.В творбата си той отразява кризата на европейския хуманизъм и задълбочено изследва сложната противоречивост на човешката душа, която е поставена пред изпитанията на времето.

В трагедията си Шекспир преплита елементи на идеалното за онова време с елементи на действителността, която всъщност обхваща всичко заобикалящо главния герой.Хамлет представлява идеалната ренесансова личност за онова време образец за нравствена чистота и доброта, а дворецът Елсинор и всичко случващо се там е действителността мрак, злоба, тъга.Завръщайки се в родината си принцът сякаш попада в средновековието.Той е дълбоко разочарован от майка си и в престорената си лудост се опитва да я върне към действителността. Всичко около него го обърква, но след разговора му с духа на своя баща осъзнава, че е плод на един свят на безнравственост и лицемерие.

За хората живеещи по време на ренесанса човешкият живот е нещо ценно и никой смъртен няма право да му го отнема насилствено.Голямото разочарование на Хамлет обаче идва от това,че някой е отнел живота на собствения му баща кралят. Според Хамлет е много странен и фактът, че толкова скоро след смъртта на своя съпруг майка му се омъжва за брата на покойника.Това той приема за незаинтересованост от страна на чичо си и го боли от факта, че собствената му майка толкова бързо е забравила наскоро починалия си любящ съпруг.На моменти отношението му към нея прераства в жестокост като по този начин той като че ли се опитва да разбунтува нейната съвест и да я накара да се замисли над действията си и да се засрами.По този начин иска да я спаси от вината за прелюбодеянието.

На Хамлет му се явява духът на покойния крал.Той му разкрива истината и му казва, че иска мъст.Иска синът му да отмъсти за братоубийството. Принцът проявява съмнение в твърдението на призрака, докато според простонародните вярвания като пратеници на отвъдния свят духовете известявали само истината.Въпреки всичко накрая той вярва в истината, която баща му казва. Ренесансовия идеал на Хамлет влиза в противоречие с новия дълг на син и принц. Това е всъщност противоречието между хуманизма на новите времена и средновековното разбиране за дълг. То проличава в репликата на Хамлет, отправени към Хорацио, в която жали не само за краля, а и за човека- Той беше човек..Ако беше само средновековен принц не би му било трудно да отмъсти за баща си така както той би искал, но Хамлет е хуманист. Той не би могъл с лека ръка да отнеме нечий живот..Отлагайки кървавото отмъщение, за което се е заклел пред духа на баща си, Хамлет сякаш дава шанс и на самия себе си да остане ренесансова личност,
независимо от условията, в които е попаднал.

Елсинор се превръща в дом за лицемерници, братоубийци и вулгарност свят потънал в мрак и лъжи.Всички там умеят да си затварят очите пред истината и ги е страх от собствената им съвест. Забавлявайки се те търсят начини да е отърват от действителността.Дори неговите скъпи приятели от детството Розенкранц и Гилденстерн го предават.

Противоречиви са отношенията на главния герой в любимата му.Офелия дълго е чакала Хамлет да се върне в Дания и винаги е била него в мечтите и в сънищата си.Виждайки необяснимата промяната в него тя е лишена от възможността да му стане другар в.Това я довежда до лудост.Трагична е съдбата й не по-малко от тази на Хамлет.Той има възможност да действа, но младото момиче е възпитано по средновековната нравственост в подчинение на родители и по-висшестоящи.Сама тя е непосилна да достигне до истината.Нейното полудяване и смъртта й всъщност са потвърждение на идеята, че в света на порока и насилието чистите, невинни личности нямат място. По този начин Шекспир като че ли "спасява" своята героиня от страстите на Елсинор. Маската на лудостта е спасение и за самия Хамлет,