Гео Милев

И в този час, когато с протяжна безнадеждност...

Apres Realite formidable et supreme...

Verhaeren

И в този час, когато с протяжна

безнадеждност

безславно небесата отдръпват се назад

към някаква далечна, трагична безконечност -

аз нося свойте стъпки загубен в тъмен град.

Към някаква далечна, трагична безконечност

залязва улицата, грешният площад -

и всуе лстят вечерни жени с продажна нежност

по черни тротоари...

Не си от този свят!

О всуе лстят вечерни жени с продажна нежност...

- като кошмар страхотен сред тишина гробовна.

Реалността - нелепа, свирепа и върховна -

изправя се над тебе в злокобна безметежност.

Реалността нелепа, свирепа и върховна

изрича твоята присъда с горда нежност:

снеми от свойто рамо порфирата тъжовна

и отстъпи към тиха монашеска безгрешност!