Христо Фотев

И там - от осемхилядния метър...

И там - от осемхилядния метър.

Там до самия рай - от самолет

видях аз Киев, отразен във Днепър

и на архангел златния тромпет.

Видях при тоя звук аз да възкръсват.

И как възкръсват със внезапен ръст.

Как търсят своя поглед автентичен.

И своя автентичен глас и слух,

неповторимият - до ужас личен

свой образ на човек... Видях и чух

един руснак, украинец, евреин.

Евреин пак...Търговец, писар, княз...

(И аз - тъй гол, измръзнал, ненадеен,-

ах, как възкръсвам във Бургас и аз.)

Аз слушам тоя звук и се изправям

И се заклевам в тоя странен час

до своя сетен час да съхранявам

аз своя поглед, своя слух и глас!

Да защищавам тоя топъл блясък

на жив човек - дори и мъртъв - там!

Възкръснал там - изпод самия пясък, -

да не залитам сляп и глух, и ням!