Дамян Дамянов

И само нощем - Знам си точното място и ред

Знам си точното място и ред

и цената същинска си зная:

аз бях дребния редник-поет,

за маршалски пагон не мечтаех.

Тъй се случи: не служих войник

и не носих оръжие в боя,

ала служих до сетния миг

и се бих със оръжие свое.

И животът ми беше окоп,

откъдето с пишуща машина -

със картечница - с точно око

стрелях точно, непогрешимо!

Към врага си - снаряд след снаряд,

към другаря си - дружеска дума.

И умра ли, сложете на гроба ми не цвят,

а лист, молив. Щом нещо ми хрумне,

Аз ще скоча, ще драсна в миг ред

и отново в пръстта пак ще легна.

Знам, от пръст бях аз - дребен поет

Чернозем! И голям като него!

23. XI. 1994 г.