Дамян Дамянов

И само нощем - Вапцаров

Можеха да те спасят. Не смееха.

Кой бе ти в сравнение със тях!

Мреше ти се - тях им се живееше!

Бе безстрашен - тях ги беше страх!

Пуснаха те пред дулата, страшните.

И тунелът взе да се тресе.

И те грабна тишината, лашна те -

в бъдещето да те пренесе.

Днес си по-голям от всички тях. Но питам се:

ако мой приятел набеден

го осъдят, как ли аз - защитата -

жив да го спася? Ами ако в битката

някой ден той победи и мен?

29.IX.1981 г.