Дамян Дамянов

И само нощем - След един празник

Нали съм стар, безпомощен и слаб,

гладник-певец край царската ви делва,

запушвате устата ми със хляб,

с лъжи и лицемерства припечелван.

Нали ви трябвал с гладния талант

да веселя бездарността ви сита,

наемате ме - беден музикант -

на празник да ви свиря по софрите.

Аз ще клеча на пира ви щастлив,

платили сте си - ще ви забавлявам...

Но в песните ми мъка ще боли

и цирей-гняв в шегите ще узрява.

Дордето побеснея някой ден,

додето, пръснал тясната ми кожа,

гневът избухне - зъл, освирепен -

и ви опръска целите, велможи.

Макар и стар, безпомощен и луд,

ще извъртя коронния си номер

така, че кроткия ви дворцов шут

дори и внуците ви да запомнят.

7.VII. 1986 г.