Дамян Дамянов

И само нощем - Родих се

Родих се. Поживях. Умирам.

Дошъл съм с плач аз на света.

И с плач живях. Със плач неспирен

вървях, и падах, и летях.

Макар сломен от болно здраве,

макар и с дух не толкоз як,

вървях превит, ала изправен,

ала със непревит гръбнак.

И колкото можах, направих,

и колкото успях - родих.

За спомен на света оставих

деца и недописан стих.

Дано децата ми с възвишен

път докатерят моя връх.

А свирещ вятър да допише

стиха ми с вечния си дъх.

25. XI. 1994 г.