Дамян Дамянов

И само нощем - Празник на поезията

Ще си умра с отворени очи...

Затуй ли пропилях живот до тука -

да видя как събратът ми клечи

и рови за коматче хляб в боклука

Затуй ли минах своя път нелек?

За да съзра как някой сгромолясва

най-светлата мечта от памтивек

за свобода, за равенство и братство?

Ни равенство, ни братство... И какво?

Затуй пък - свобода?... Но дращи суха

като огризка тя от пиршество,

в което други пълнят си търбуха.

Един от глад умира, друг преял,

с кола на принц край него профучава...

Не в кофата, бедняко прегладнял,

в душата ми бръкни - за идеал!

Знай, по-спокоен ще умра тогава.

28. IX. 1994 г.