Дамян Дамянов

И само нощем - Покруса

Душата ми вихрушка я обрули,

защо я пуснах гола и пеша

сред вашите ласкателства и хули...

Защо ви дадох своята душа?

Защо ли като храм ви я отворих

без да помисля аз, че някой ден

незнайно кой от вас, жестоки хора

иконите без свян ще окраде.

Не съжалявам, че е пуст олтара

и че вратите са разбити с бяс,

но съжалявам че със свойта вяра

днес няма где да се помоля аз.

Душата ми, обрулена и мъртва

пустее без икони и олтар...

Във нея аз ви пуснах като в църква,

а трябваше да сложа катинар!