Дамян Дамянов

И само нощем - Поглеждам се и сам си думам

Поглеждам се и сам си думам:

"Туй ти ли си, безстрашен мой?

Какво така глава си клюмнал?

Какво си се предал, герой?

Загуби, да, загуби доста -

години, младост, идеал,

но още е писецът остър,

и твоят лист е чист и бял.

Оръжието ти това е,

това е бойното поле.

Кафезът ти е тази стая,

но е душата ти с криле!"

Поглеждам се. И сам, безумен,

с душа катеря своя връх,

там, в листа, дума подир дума,

дордето падна от куршума

на своя най-последен дъх.

22. XI. 1994 г.