Дамян Дамянов

И само нощем - Контрасти

... Стон. Бедност. Просяци. Смрад мръсна...

С лик на дете одрипавяло

то - мойто детство пак възкръсна,

а аз го мислех за умряло.

Край него с мерцедес, цял в кожи,

той - новобогаташът - ето

прелита в миг към храма божи,

да си плати с грош греховете.

Свръхсиромашка - свръхбогата,

в мен улицата дефилира.

Душата ми стърчи в средата,

контрастите й с гняв събира.

И скръб кипи по тази нейна

двуобразност и двупосочност.

Ах, друга улица да грейне -

огромна, слънчева алея!

Да свърши мракът, ден да почне!

20.XI. 1994 г.