Дамян Дамянов

И само нощем - Живях почти

Живях почти като отшелник

във манастир и глух, и тих,

но без икони. В празник, в делник.

И вярата си не смених.

Признавам, може да е грешна,

бълнуване, напразен сън,

но да й изменя е смешно.

Изменник просто аз не съм.

Дори и фанатик да бъда,

е по-добре. Във тоз затвор

мен стига ми една присъда.

Не искам другата - позор.

28. V. 1994 г.