Дамян Дамянов

И само нощем - И защо бе туй

И защо бе туй цялото блъскане?

За какво - този адски ламтеж?

Думи, думи... До блясък излъскани.

И вървене по въглени пеш.

Колко преходно нещо е славата!

Суетата - димеж и мъгла.

Проститутки и щерки на гаврата,

днес в едни, утре - в други легла...

Не това, не това бе животът ми.

Беше друго, какво - не разбрах.

И се носех, въртян в колелото му,

и насън сякаш цял го живях.

Днес ме гледа, застанал насреща ми,

с моя лик и със мойте очи.

Във едното таи се насмешката,

а пък в другото - капка горчи.

Е, прощавай - му казвам. - Да, гадно бе,

но красиво и сладко, нали?

Що можахме със теб, пооткраднахме,

а пък другото малко боли...

Тъй се гледаме двама. И духа ни

с най-студения вятър светът.

А между ни стърчи стегнат куфарът

и пред нас - най-големият път...

25.IX. 1994 г.