Дамян Дамянов

И само нощем - Христо Ботев

Там, над Враца, на Балкана

той лежи и досега -

на гръдта със жива рана,

във гръдта - с една тъга.

Рана мъжка, рана люта,

рана, колкото звезда.

Рана, но не от барута -

от самата свобода.

А тъгата... Ах, тъгата

като врана го кълве...

- Сестро, де е Караджата?...

...Духат бесни ветрове.

Падат зими зли и диви,

падат истини, лъжи.

Между вълк и самодива,

баладичен, той лежи.

Легендарно неизвестен.

Стар - преди да е живял.

Своите безсмъртни песни

даже в книжка не видял.

Той лежи, лежи в Балкана -

най-големият от нас.

А ний - още малчугани -

се боричкаме за власт.

Правим кариери, книги,

вдигаме пазарски шум...

А пък нему си му стигат

Вола и един куршум.

Те му стигат, за да може

да прошепне с глас висок:

"О, мой боже, правий боже!"

и той сам да стане Бог.

2. VI. 1969 г.