Дамян Дамянов

И само нощем - Душата ми

Душата ми е дивеч луд

пред пушката на Битието,

а от цевта й лъха студ

и се прицелва във сърцето.

Не се бави, о, Битие!

Ако ще стреляш, стреляй право

в сърцето ми, което е

мишена гола и отляво.

Ах, уморих се, капнах, ах!

Не бе гонитба, не бе чудо.

Приживе не веднъж умрях.

Живях умирайки. До лудост

се гоним и до днес със теб

и ти остана закачена

огромна рана с черен креп,

ала обрамчена с червено.

23. V. 1994 г.