Й.Йовков - Трудът, доброто и любовта - прераждане в красота

В творчеството на Йовков нравствената духовна сила на човека винаги е свързана с човечност и красота в конкретно -историческото и непреходното ,в националното и общочовешкото.Доброто и красивото са основните акценти в творчеството на писателя.Доброто е в хармонизирането на отношението на човека със света.То е естественото ,природното и родовото и е в съгласие с "вроденото" в човека.Доброто е в основата на цялостния човешки харакктер.

Абсолютизирането на труда е момент от йовковото разбиране за красотата.В разказа Песента на колелетата преходът м/у ,труд -добро ,труд -красота е плавен и естествен.Същността на йовковия геройсепредава поетичното внушение чрез вглъбяването на Сали Яшар.Героят вдъхва уважение "дори за ония ,които не го познаваха и нищо не знаеха за изкуството на ръката му".Този обикновен човек с изцапани ръцее вдъхновен съзерцател ,мислител и мъдрец.Авторът го сравнява със звезда -символ на величието му над другите.Героят е убеден ,че с това ,което прави ,няма да остави жив спомен за себе си.Така се поражда стремежа към вечно добро и надеждата му за духовно и нравствено усъвършенствуване.Тежката болест на Сали Яшар е породена от обезсмисянето на живота и липсата на нравствени ценности ,на които да се опира в своето съществуване.Той желае да служи на хората ,да остави след себе си себап ,за да не бъде обречен след смъртта си на забрава.Ковачът размисля в/у понятия за просто и възвишено ,за единично и скромно съществуване на човека и големите мащаби на живота ,реализацията на големите цели и идеи.

В разказа се поставя проблема за преходността на материалните ценности.Героят ,и много богат е злочест -той е изгубил и двамата си сина и единственото упование ,което намира ,е в труда.Любовта му към труда и творчеството е онази сила ,която подхранва постоянно енергията му ,направлява вечно търсещия му дух.Това ,за което копнее е да остави добри спомени в сърцата на хората ,неговото дело да живее в тях -един друг живот -живот след смъртта.Героят носи добро на другите ,радва сърцата ,укрепва радостта им.Йовков улавя оня ценен момент,когато човек твори нещо и то се превръща в изкуство.Този труд е уникален.Промененото отношение на самия Сали Яшар към труда разкрива самия процес на създаване на изкуство.Йовков внушава: човек може и трябва и в ежедневната си работа да влага ум и сърце, творческо дръзновение да излива трепетите на своята душа и тогава може да има съзнанието и гордостта за изпълнен дълг пред поколенията ,а и пред собствеия си живот.Ето защо трудът на творческата индивидуалност може да получи значение само ако бъде насочен към доброто на колектива и може да прерастне в общозначим символ само ако в него се въплъти идеята за вечната история на рода.

Сали Яшар стига до прозрението ,че доброто ,трудът и всеотдайността са нещо необходимо и важно ,но по-съществено от тях се явява любовта м/у хората: "с мъки ,с нещастия е пълен тоя свят ,но все пак има нещо ,което е хубаво ,което стои над всичко друго -любовта м/у хората".В разказа любовта е представена като най-висша изява на човешкия дух ,чрез която красотата и доброто стават реалност.Всеки път