Й. Йовков -Трагизма и красотата на българския селянин

В творчеството на Йовков нравствената духовна сила на човека винаги е свързана с човечност и красота в конкретно -историческото и непреходното ,в националното и общочовешкото.Доброто и красивото са основните акценти в творчеството на писателя.Доброто е в хармонизирането на отношението на човека със света.То е естественото ,природното и родовото и е в съгласие с "вроденото" в човека.Доброто е в основата на цялостния човешки харакктер.

Йовков разглежда доброто и красивото като взаимоотношение м/у човека и колектива.Ето защо хуманизмът на Йовков намира израз в способността на неговите герои да откликват с топла сърдечност и да живеят с болката на другите в разказите По жицата,Серафим,Другоселеци пр.Като дава превес на нравствения момент в творчеството си ,писателят търси в героите си човешка съвест ,благородство и човещина.Макар смазани от тегобите на живота ,Йовковите герои следват повелите на собствената си съвест и душите им са винаги отворени за чуждото страдание.

До Гунчо и неговото семейство /разказа По жицата/ застава Моканина със своето голямо човешко сърце ,което може да превърне чуждата болка в своя.Страданието в разказите на Йовков ражда неповторимата нравствена красота в човека.Моканина умее да разпознава страданието и знае ,че то идва по неизвестни пътища ,за да изпита човешката доброта.Постепенното "узнаване" е всъщност конкретизация на човешкото измерение в чуждия свят и отъждествяването на Гунчо с идеята за екзистенциалното страдание.Страшна е мъката ,която завлдавя душата на Моканина при въпроса на болната Нонка за бялата лястовица-Ще я видим ли ,чичо?.0съзнаването на трагичното безсилие предизвиква в героя мощен изблик на дълбока съпричастност към човешкото нещастие: Боже ,колко мъка има по тоя свят ,боже!.Моканина би могъл да отрече ,но сърцето го заболява и заради Гунчо ,и заради Нонка.Вълна от съчувствие и човешка жал съдържат задъханите му и забързани думи ,отправени към момичето:"Ще я видите ,чедо...".Бързо и накъсано говори Моканина ,за да увери момичето ,че това ,което казва ,е истина ,че бялата лястовичка -символ на човешката жажда за щастие -съществува.Любовта ражда "лъжата" тя носи успокоението.Добротата на героя е в умението му да разбере ,в благородството и духовната му щедроот.Добротата ражда красивата му постъпка -да съхрани жива надеждата за бялата лястовица -символ на човешката жажда за малкото ,за жизнено важното ,сърдечното ,необходимото.Когато се окаже непостижимо ,то се превръща в блян ,в мъчителен копнеж.Така Йовков казва своето "не" на човешкото нещастие ,мъка ,така протестира ,обвинява и се бори. Силата на разказа е в духовния потенциал на героите ,в изключителната нравствена красота на "малкия човек ,който носи в себе си неподправена доброта и съчувотвие към чуждата болка.

Ако страданието при Елин Пелин ражда протест ,при Иордан Йовков то ражда отзивчивост ,доброта ,човещина ,пробужда съвестта на човека.Тази съвест заговаря в селяните ,когато ,нахвърлили се с/у