Начало на реферати

Хъшовете – герои и мъченици


Хъшовете – герои и мъченици









Иван Вазов озаглавява повестта си “ Немили-недраги “, защото така най-точно отразява съдбата на героите, принудени да живеят в лишения и страдания далеч от близките си, извън родината.


Техният живот е тежък, живот - страдалчески. В името на свободата на Родината те са избрали участта на мъченици. Но в същия момент те са герои, защото в душите им продължава да гори пламъкът на патриотизма и жертвоготовността.


Още в началото на повестта чрез описанието на декемврийската нощ авторът ни насочва към настроението на своите герои. Пейзажното описание е в хармония с тягостните преживявания на героите далеч от родината.Разкриват се отчуждението, студенината и неразбирането, на което се натъкват емигрантите . Контрастът между техния живот и живота в “ хубавия румънски град “ подчертава жалкото им съществуване . Те са неразбрани и пренебрегнати от румънското общество и живеят като в пустиня. Бъдещето им е несигурно и неясно. “Какво ще правят в тая чужда страна? “.


Водени от носталгията по родината хъшовете изграждат свой свят, изпълнен със спомени и мечти за България. Във всяко кафене, лавка и кръчма се четат гръмки надписи: “ Български лев “, “ Филип Тотю храбрий и Български воевода, Свободна България!!! “. Те са израз на патриотичните им чувства ,въплъщават борческите нагласи на родолюбивите хъшове. След описанието на множеството кръчми, кафенета и лавки се откроява една , чието прозорче “ още светеше в нощта “. Тя носи надписа “ Народна кръчма на Знаменосецът “.Описана


е като “ една дълбока изба “ и “ подземие “. Обстановката вътре: “ опушена и полуразбита лампа “, “ задушлив въздух “, “ кисели изпарения “ подчертават оскъдицата ,мизерията и създават точна представа за тежкия живот, който водят хъшовете. Гостоприемна кръчма на Странджата е като спасителен бряг ,там те се събират, за да разкажат историите си, да изразят своите копнежи за бъдещето , да си припомнят славното минало. Заедно с описанието на обстановката Вазов ни представя и образите на посетителите. Макар и различни техните физически портрети съдържат едни и същи детайли: “ жълт “, “ сух “, “ болнав “. Прави впечатление всеобщата умора, отпадналост, преждевременно остаряване .Облеклото им разкрива крайна бедност. Тежкият живот, който водят, е сложил отпечатък върху лицата им. Всеки утрешен ден за хъшовете е една нова борба с живота. Те са измъчени от бедността и глада, който е по-страшен от битките в Балкана. . Принудителното бездействие също е израз на хъшовското страдание. Животът, който водят, е различен от техните мечти и идеали. Те с болка се питат: “ Докога ще продължава това съществувание? “


Образът на България е сравнен с красотата и обаянието на любимата. Възклицанието “ Как е близо и как е далеко! “ е израз на тяхната носталгия. Обръщението: “ О, Българийо, никога не си тъй мила, както когато сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно! “ звучи като вопъл. За свободата на Родината те са готови да се бият и умрат. Хъшовете ясно осъзнават, че пътят на свободата минава през страданието. Духовната сила на борците най-силно е изразена в думите на Странджата: “ Хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума да бъдеш мъченик. “ Страдалческият живот не заличава в душите им желанието да бъдат свободни, патриотизма и жертвоготовността .

Хъшовете – герои и мъченици facebook image
Публикувано от: Апостолос Теодосиос

За приятелството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.