ХУМАНИЗМЪТ В РАЗКАЗИТЕ НА Й. ЙОВКОВ

Хуманизмът е дълбоко присъщ на българската литература ,защото неините творци са водени от действена любов към човека.През Възраждането и първите десетилетия след Освобождението хуманизмът на българските писатели своеобразно се пречупва през националното и социалното ,кръвно се вплита в техния демократизъм ,защото любовта е "центрирана" към човека от народа и народните маси като цяло ,дори в епоха на социална поляризация.

Й.Йовков е един от първите български творци /след П.П.Славейков/,който обръща поглед към човека като индивидуалност ,към неговия нравствен свят.Потърсим ли корените на Йовковия хуманизъм ще ги открием в сложното отношение епоха-творец.Йовков се утвърждава като писател в началото на XX в. ,след войните ,които задълбочават социалната поляризация и дехуманизацията на обществото ,обезценяват човешките добродетели.Критическият реализъм притъпява социалния си патос ,за да задълбочи психологическата си проникновеност.Символизмът е в криза ,особено след първата световна воина ,когато под напора на събитията един след друг неговите последователи не без драматизъм се ориентират към реализма.Изгрява талантът на Хр. Смирненки ,който поставя началото на ново изкуство ,съзвучно с времето.

В този обществен и литературен контекст се утвърждава разказвачът Й. Йовков ,човек с фина душевност ,деликатен и самовлъбен.На грозното в действителноотта той противопоставя красотата ,на обезчовечаването -култа към човека ,на дисхармонията в обществото -хармонията в човека.Красотата в творчеството на Йовков е позиция ,от която оценява света и човека ,основа на неговата нравственост и естетика ,на светогледа му.Тя е дълбока свързана с хуманизма на писателя ,с убежденията му ,че човекът е прекрасен ,той има своето право на щастие и свобода на духа.В творчеството на Йовков нравствената духовна сила на човека винаги е свързана с човечност и красота в конкретно -историческото и непреходното ,в националното и общочовешкото.Доброто и красивото са основните акценти в творчеството на писателя.Доброто е в хармонизирането на отношението на човека със света.То е естественото ,природното и родовото и е в съгласие с "вроденото" в човека.Доброто е в основата на цялостния човешки харакктер.

Й. Иовков разкрива хората такива ,каквито са ,с техните слабости и добродетели ,защото човек се реализира и в доброто и в лошото ,но винаги трябва да му се вярва.Рано илк късно всички проявяват своята съвест ,която изкупва греха ,съхранява духовните ценности и личността.Йовков връща загубените морални стойности в живота ,изпитва ненавист към насилието и свято преклонение пред човека ,убеждава непрестанно ,че дори и в трудни мигове на изпитание хората не трябва да загубят своята човечност ,доброта и съвест.Това разбиране на автора за живота се разкрива в разказитеКайпа,Одрин ,Последна радост ,чрез които Йовков отрича безскруполността ,безчовечността и жестокостта ,които поражда воината.Тя е безсмислена ,ненужна ,води само към смърт ,тъга