Хуманистичните послания на Христо Смирненски

в цикъла Зимни вечери

Цикълът Зимни вечери е едно от хуманистичните послания, които писателят Христо Смирненски ни оставя. Постсимволистично е представена картината на града, случващите се в него мерзости, терзаниятя на обикновения човек от работничиската класа и постепенното затъване на цялото общество в тинята на безразличието.

Градът е гробницата на самотните души, изоставените в мъка, предали се на покварата хора изпаднали в безисходица. Самото заглавие звучи тъжно, мрачно, изпълнено студенина. Обвинение и възмущение изразява Смирненски към управниците чрез алегорията им с гада покваряващ душите на хората, безмилостен и нечовечен.

Първите строфи звучат много злокобно и призрачно, даже страховито и ужасно. Въведени сме в атмосферата на града представен като черна гробница затвор за бедните души.
зловещо гледа всяка

с жълти стъклени очи

Сградите изпиват със злокобен поглед всеки минувач, а студът изтисква всяка капка топлина и надежда в хорските сърца.Тъга ни набяга четейки за вечната бедност и грижа- спътниците в живота на почти всяко семейство. Призив за състрадание и съжаление са децата, останали отново гладни, защото безхлебен отново се е прибрал баща им, пиян и ядосан от безисходицата, която предлага живота на хората от бедните крайни квартали.Образът на бащата е променен от досегашната ни представа за крепител на рода, семейните ценности - положителен герой, но в тази натуралистично предадена реалност от Христо Смирненски, бащата е не само гневен,отчаян, но и пречупен от безизходицата на града, която го принуждава да остави семейството си гладно. Грубата реалност прави и хората груби размахва ръцете в закана не може този момент да избегне погледа на читателя , да не събуди възмущение. Печална е сцената накрая децата пищат и се молят,жена проридава едва. Послание да осъзнаем трагичността на живота, тъгата и всекидневната болка които хората са принудени да изпитват.

Следващата картина е изпълнена с нотки на оптимизъм, светлина.

звъннаха в сънната улица

песни на скрита тъга

Улицата, обществото се пробужда макар и с плахи, тъжни песни. Разнася се нещо, звън подир звън- мълва, оптимизъм за нещо ново. Работата кипи символ на прогрес, и отново образът на студените змийки от лед в контраст със стомана елмазена. Борба между добро и зло.

По-натам сред безизразната шумотевица и светлини се прокрадва образът на слепия старик и с него натоварено дете. Ясно личи че всички от младини до старини са заклещени в мрака и злокобността на града. Отчаиващо е показаното отношение на заобикалящия свят потопени в хаоса намръщен- те изчезват незабелязани, нечути,бавно се разтапят те. В последната стофа е личното състрадание на Смирненски към жестоката орис на човека.

Смъртта застига сякаш по-често младите в това тежко време, отнема им силата за живот - в ковчега моминско лице. Тази част напомня за Жълтата Гостенка, където е представен този мотив за момичето покосено от смъртоносна болест,толкова младо и крехко, съсипано от тежкия труд, толкова нечестно и бързо достигнало края на