Художествената литература носи голямо и дълбоко познание за света. Тя развива психологическите способности на ученика. Развива мисленето, разума, интелекта, паметта, творческата сила. Високо художествената литературна творба съдържа и проверка за личността на ученика, създава и развива неговото световъзприятие. Затова преподаването по литература е не само образователен, но и възпитателен фактор в училището, фактор, чрез който се изгражда духовността.

Часовете по литература трябва да бъдат привлекателни за учениците. Трябва да го въвеждат в други очарователни светове, където всичко е рожба на творческата фантазия и пробужда стремеж към лични разсъждения и преценки.

Литературата е живата памет на нацията и човечеството, но тя е и изкуство. Литературното произведение съдържа преди всичко кондензирана и вечно жива истина. Художественият образ не е отражение на житейския. В него се съсредоточават богат и разнообразен житейски опит, вековна човешка мъдрост, лично преживяване и тълкуване, магичаска въздействаща сила. В нея преподавателят трябва да открива не само националните особености, но и общочовешките, които ни свързват със света като духовни същества.

Преподавателят по литература има големи възможности да възпитава чрез художественото познание, да разкрива законите на красотата, на доброто и морала. Да обеснява как конкретното писателско дело, същността и естетическото мислене през дадена историческа епоха успоредно с вечните човешки ценности изграждат литературни образи. Преподователят има възможност да обогатява интелекта и въображението на своите възпитаници, събужда и развива личностната индивидуалност на ученика, човешката му неповторимост.

Българската литература синтезира в себе си народопсихологията, чуждите влияния върху българската естетическа мисъл, отношението на нашите писатели към родните и чуждите проблеми.