Хубостта Магия, която укротява и обвързва

Теза: Разказът прeдставя темата за притегателната и пленяващата сила на женската красота, като я опбвързва със сложна нравствена проблематика- за греха и покаянието, за порицанието и прошката, за моралната норма и личния избор. Разказът е включен в сборника Вечери в Антимовския хан (1928). Той възкресява в съзнанието на читателя българското село и селския човек през 30-те гоини на 20-ти век. За разлика от Елин Пелин, Йовков не се интересува твърде от социалните конфликти на село, а се вълнува от друг тип проблематика-нравствената.

Въвличайки ни като своеобразни зриители в историята на една хубава жена, участвала в убийстово-в най-тежкото от престъпленията, писателят ни кара да се замислим над някои трудни въпроси. Подсъдна ли е красотата, виновна ли е тя, ако хубостта води със себе си греха, ако всяко престъпление се наказва; престъплението поради страст по-малко престъпление ли е и т.н.

Благозвучното име Албена произлиза от латинската дума алба- символ на невинност и чистота и зора- символ на красота, расъмване и нов живот. С едни от значенията на думата героиня и име са в хармония, а с други в контраст, който вещае трагичния й край.

Първооснова на събитието-убийството на Куцар- са изкусителната красота, която предизвиква греха и любовта-прелюбодеяние, която колективът, общността строго наказва. Но Йовков не поставя ударение върху любовта, а върху отношението между красотата и греха, покаянието, възмездието и наказанието.

В образа на Албена Йовков разкрива своите разбирания за сложното преплитане в живота на нравствените(етичните) и естетическите понятия. Красотата й е Божи дар, затова е извън забраните. Но сама по себе си не е щастие. Ако тя не е подкрепена от вътрешна, духовна-етична красота, не е насочена към доброто, то красотата се превръща в заплаха. Затова грехът, който Албена извършва, се санкционира като тежък не само от закона, но и от религията и морала.

Йовков следва принципа за смъртен грях- наказание. Поставя читателя пред въпроса защо А. и Нягул стигат до убийството на Куцар. Самият той, верен на творческият си принцип да остане скрит като зад театрална завеса не коментира, а само информира и представя.

Образът на Албена е сложен, драматичен и трагичен. Тя притежава изключителна хубост, но извършва грях-изневяра на Куцар и е съучастничка в убийството му. Коя е първопричината? Някъде нейде в неизвестното й минало като пришелка стои причината й за неравностойния й брак. Двама стражари са дошли да я арестуват за убийството на мъжа й. Албена е виновна. Нейното престъпление е разкрито от собственото й 2 годишно дете. Селяните са настръхнали от нейното злосторство. Затова цялото село излиза исе готви да произнесе своята тежка дума- да осъди, да линчува: жените се кълнат, старците ще я захвърлят с тояга, защото е престъпила 2 от 10-те Божи заповеди.Не прелюбодействай!,Не убивай!. Грехът и се увеличава още повече, защото е извършен по време на Страстната седмица, седмицата на духовно пречистване на християните пред големият им празник- Великден. Грехът е белязан с грозното и отблъскващото и къщата където е извършен. В името на светия ден всички други къщи в селото са измазани и светят:от чистота, с бели стени и