Хубава Яна и нейният смел брат днес

Българското възрожденско време пази в съзнанието си спомена за хубава Яна и нейния смел брат, който предпочита да му отсекат и двете ръце, и двете нозе; да му избодат и двете очи, но да не позволи на турците да отвлекат момата от бащиния дом и да сменят насила вярата ©. Но това не е само фоклор. Песента ,,Даваш ли, даваш, Балканджи Йово..." фиксира в поетична форма едно от многото исторически свидетелства за верската нетърпимост на турците към раята и за масовите помохамеданчвания, извършвани насила под заплахата на ятагана над българи и българки. И не турчинът, а българинът еничар, откъснат от родния си дом и семейство чрез кръвния данък, е най-верният поданик на султана и най-страшният насилник на своите съотечественици. Съдбата често го изправя срещу родните му брат, сестра, баща, за да докаже съществуването на божията воля и на възмездието, което застига всеки вероотстъпник. Защото какво по-страшно от това да извършиш престъпление срещу собствената си кръв: да обречеш сестра си на доживотно робство като ханъма в някой турски харем, да убиеш заради непокорството и нежеланието им да сменят религиозната си принадлежност баща си или брат си и да носиш съзнанието за този грях цял живот? Защото ако те не те идентифицират, в твоята душа нещо ще се събуди - някакъв смътен спомен, някакъв неосъзнат смут, някаква дълбоко потисната печал. Ще звучи като нереален, невъзможен, по-скоро кошмар, отколкото реалност, викът на твоята родна майка, от чиито ръце са те изтръгнали турците: ,,Сине, не ни забравяй! Не сменяй вярата си!".

Повторно раждане на човека в българина, припомняне и съхраняване на националната идентичност, включително на верската и етническата принадлежност, формиране на юнака в довчерашния роб, който, осъзнал, че свободата е преди всичко философска категория, ще се почувства истинска личност, когато напусне духовната територия на несвободния, примирен и помирен с всичко около себе си български човек - антиюнак и лъжепатриот - това са амбициозните задачи на Българския ренесанс от 18-19 век. Те продължават да бъдат смислозначими и за нашия толкова виртуален, антитрадиционен 21 век, превърнал се отдавна в глобално село заради иновациите (най-вече информационните технологии като факс, мобилен телефон и интернет), които променят геополитическата карта на света във всеки един миг, но не могат, както прави това от 1762 година насам Паисиевата ,,История славяноболгарская...", да помогнат на съвременните байганьовци-родоотстъпници да се самоосъзнаят, да живеят ,,в ползу роду болгарскому". Не може да им реконструира нова памет, в която етнонимът ,,българин" да се замени с ,,европеец", а на географската карта на страната ни надписът ,,България" да се изличи, защото в обединена Европа държавните граници са излишно бреме за потока от хора и стоки. Не може да им покаже как да се държат като европейци, защото този цивилизационен модел е виждан от възрожденските писатели повече като асимилаторския, навяващ веднага мрачни асоциации с петвековната културна изостаналост на несвободната България - иначе люлката на една от най-старите литератури в цяла Европа - старогръцката. Дори и днес ние носим в себе си комплекса на варварството, а кръвта, която тече във вените ни, подтиква повечето от нас към отдаване на изкушенията, които носи със себе си пътуването из Стария свят -