ХРОНОТОП (гр. chronos време, и topos място) хронотоп буквално означава времепространство и изразява органичната връзка между тези две категории. Терминът обхваща времето като четвърто измерение на пространството. Съветският учен М. Бахтин въвежда понятието хронотоп и при разглеждане на литературно-художествените произведения. В тях пространството се динамизира чрез движенията, предвидени в сюжета, и историческите периоди, които този сюжет обхваща. Промените на времето се разкриват в пространството и пространството се осмисля чрез времето. Всяко явление, което се възприема от човека, се проявява не само в сферата на пространствено-временното съществуване, но и в сферата на логическото осмисляне. Това осмисляне включва в себе си и оценката на явлението. Оценката от своя страна се изразява в пространствено-временната знакова форма писменият знак е в пространството, говоримото слово е във времето (йероглиф, математическа формула, езиков израз, снимка, телевизионен кадър). Без подобно временно-пространствено изражение е невъзможно абстрактното мислене.
В литературата, журналистиката, киното и телевизията хронотопът има съществено функционално значение. Транслацията като форма на живия репортаж е жанрово обусловена от адекватността на време и пространство, докато филмовият репортаж, в който чрез монтажа времето и пространството се подлагат съобразно публицистичната цел на манипулации, се явява именно поради хронотопичните особености съвършено друг телевизионен жанр.

Средновековния хронотоп пак е свързан с пространствата обитавани от средновековния човек най-вече гората , и със начина на протичане на времето най-вече на кръстоносното поле . За да се разбере начина на живот и ценностите на този етап от човешката история не може да се разделят гората от странстващите рицари , отшелниците , влюбените , от борбата между християнския свят и езичеството .

Пространството това е страната на крал Марк , която не е легендарна земя , родена от въображението на трубадура , а е физическата реалност на средновековния Запад . Огромно наметало от гори и степи , осеяно с повече или по-малко плодородни обработваеми земи това е образът на християнския свят , един негативен отпечатък на образа на мюсюлманския Изток свят на оазиси сред пустини .Там , на Изток , гората е рядкост , тук , на Запад безкрайна , там дърветата са символ на цивилизацията , тук на варварството . Родената под палмите на Изтока религия разцъфтява на Запад в ущърб на убежището на езическите духове дърветата , които монаси , светци и мисионери изсичат безмилостно . В гората намират убежище волни или неволни почитатели на fuga mundi ; отшелници , влюбени , странстващи рицари , разбойници , хора извън закона .Това са свети Бруно , Тристан и Изолда , които отиват в Морайската гора. Гората , която най-ясно олицетворява средновековното пространство има и своите привлекателни черти . Това пространство за рицаря е място във времето на лов . Персевал открива там най-красивите неща , каквито може да има , а един сенъор съветва Окасен , болен от любов по Николет : качете се на коня и се разходете из таз гора . Там ще разсеете вашата тъга , очите ви ще се наситят с красотите на треви и цветя , ушите ви ще се наслушат на сладкопойните птици . Случайно чути красиви думи сърцето ви ще облекчат . За селяните и за целия обикновен народ гората е източник