Зимни вечери Хр. Смирненски

Поезията на Христо Смирненски се откроява с излъчването на възторжена младост и очарование, със състраданието към угнетените човешки същества и с опиянението на сцоята вяра в техните съзидателни сили и роля за социално и духовно обновление на света.

Темата за страданието, което при смирненски е социално страдание, в цикъла Зимни вечери се налага от времето, в което живее поетът времето, в което се осъзнава созиалната несправедливост, в която живее човек. Образите на страдащите хора в цикъла са тези на най-беззащитните децата жените, старците. Всички те са лишени от правота на нормален живот, лишени са от мечти и духовност, принудени са да оцеляват физичеси в този свят. Жертвите са обречени на самота, заобиколени са от чуждото, не притежават нищо свое. А онзи, който ги ограбва светът, е представен в образа на града, който прераства в символ на несправедливия живот.

В цикъла Зимни вечери се редуват картини от един мъртъв град с образи на неговите обитатели, лишени от живот. Градът е сравен с гробница и е гробница на човешките съдби. Той е бездушен, каменен и не може да бъде докоснат от трагедията на човешките същества.

В стихотворението смирненски казва нещата ясно, простичко и разбираемо. Те трудно подлежат на интерпретация, заяото са еднозначни жертвата е жертва, а бстоятелствата, които са я превърнали в такава, са очевидни. Забелязва се типично плакатен стил решителен замах, ясни петна без нюанси. Интересно е и решението да се представи образа на несправедливия свят по такув репортажен начин. Тка детайлите в картината започват да говорят много.

В първата картина детайлът, който съдържа всичко, са сградите, които гледат с жълти стъклени очи. Въвежда се идеята за абсолютна липса на живот. Сградите са безжизнени, въпреки че в тях живеят хора. Лирическият говорител върви в град, но казва, че върви край смълчаните хижи. Замяната на къщата и дома с хижа говори за отчуждение и лишение от лично пространство. Някои биха свързали неземните сребристи цветя по прозорците с красотата, но само ако забравят, че зимата и всичко,