ХРИСТО СМИРНЕНСКИ- ЗИМНИ ВЕЧЕРИ

СВЕТЪТ НА ЧОВЕШКАТА МИЗЕРИЯ

София, Олимпиада по БЕЛ - 2003 г

Образът на Града, темата за съпричастието към онеправданите и отхвърлените, както и социалните контрасти в обществото, са основните акценти в творчеството на Христо Смирненски. В произведенията му ясно се откроява особеният интерес на автора към социалната тематика. Поетът се отличава с ясно заявените си хуманни позиции, които го определят като защитник на бедните и онеправданите. Преминал през много влияния и пристрастия, Смирненски написва в края на творческия си път, поетичния цикъл Зимни вечери, с който поставя началото на урбанистичната предметно-пластична поезия у нас.

Мотивът за човешкото страдание е водещ в Зимни вечери. Социално онеправдан и лишен от правото си на щастие е всеки един от героите в цикъла на Смирненски. Те живеят в света на човешката мизерия. Нищетата и нещастието, човешката болка и безнадеждност, отчаянието и тъгата са теми, пресъздадени във всяка една от седемте композиционни части на произведението.

Докато първи, трети и пети поетичен фрагмент на Зимни вечери се отличават с обобщени символни образи, то втори, четвърти и шести описват реалността и нейните герои.

Първата част на цикъла, въпреки че има по-обобщен смислово-емоционален характер, успява да създаде усещането за неуютност, студенина, отчуждение, бедност и отчаяние:

Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът...

Тъмнина, мрак, пустота, обреченост - тези чувства са внушени чрез алитерацията на съгласната р в тези строфи. Черният цвят, сравнението с гробница, образът на мъглата: сивата мъгла, А в мъглата -през безплътните й мрежи, засилват усещането за присъствие на злото, на нещастието. Всичко сякаш е застинало, лишено от живот, носещо съзнание за обреченост, за призрачност и скръб: оскрежената топола-призрак сякаш", глъхнат сградите, зловещо гледа всяка. Създава се вледеняващо усещане за враждебност и отхвърленост. В този свят на човешка нищета хората са принудени да живеят, като страдат.

От общия план авторът преминава към детайлите, към описание на конкретните картини на мизерията и бедността, на нещастието и страданието. Във втория поетичен фрагмент от цикъла Зимни вечери Христо Смирненски умело съчетава обективното изображение - живота на бедно семейство от крайните квартали, със субективното си отношение към нещастната съдба на бедните и онеправданите, на които съчувства. Поетът не скрива присъствието си. Глаголното време на лиричното действие е в първо лице, ед. ч.:

Вървя край смълчаните хижи

в море непрогледна мъгла

и вечната бедност и грижа

ме гледат през мътни стъкла.