ХРИСТО СМИРНЕНСКИ ЗИМНИВЕЧЕРИ

СИМВОЛНО-МЕТАФОРИЧНА ОБРАЗНОСТ

Преминал през различни влияния и пристрастия, Христо Смирненски написва цикъла Зимни вечери в края на творческия си път. Изборът не е случаен. Поетът избира зимния сезон за показване живота на града, защото той е най-труден за бедните и онеправдани обитатели на крайните квартали. Така по-отчетливо се откроява контрастът с действителността. Зимният ден е най-къс, а нощта - най-мрачна и студена. Зимата навява чувства на безнадеждност с пустотата си и мъртвата природа (оскрежената топола - призрак сякаш, сивата мъгла, локвите).

Лицата на зимата в поемата са контрастни, свързани със студа и мизерията. От едната страна стои мракът с неговото символно - метафорично значение ( черна гробница, пуст и мрачен, тъмата", в море непрогледна тъма, сънната улица, мъглата гъста, черен мрак, мъглата жълтопепелява, ледно, бледосиня мъгла, мътни стъкла, в локвите стават на кал), а от другата се очертава бледият, но не светъл, а вледеняващ силует на зимата (оскрежената топола, посребрени, снегът", ледния дъх на нощта, бялата зима, неземни сребристи цветя, ехо в снега спускат се змийки от лед, белия сняг, прозореца в скреж, ледени цветя, цветята се топят безследно, снежинки, снежинки сребристи, бели и чисти).

Цветовата гама в творбата е предимно тъмна, мрачна, потискаща (черна гробница, мътни стъкла, мръсна, мъглив силует, по тъмно, черни ковачи, черен праг черно ложе). Показано е и вариативното многообразие в художественото проявление на светлината (оскрежената топола, посребрени, снегът, бисерни, бялата зима", сребристи цветя, пламък, копия златни, белия сняг, скреж, снежинки сребристи, кат кристал, бели и чисти, златни сълзи, синкави, жълти и алени, огнен отблясък, бледосиня мъгла, мътни стъкла"). Много отчетливо се усеща присъствието и на трагични цветови внушения като черна гробница, с жълти стъклени очи, сивата мъгла, огнен сърп, стрехата опушена, злокобно сив, мъглата жълтопепелява, сивата мъгла, бледожълти петна, свещ до свещ, жълти скръстени ръце, свещите бледни). Цветовите решения създават основната рамка, в която се вмества водещата тоналност на цикъла:

Като черна гробница и тая вечер

пуст и мрачен е градът;

тъпо стъпките отекват надалече

и в тъмата се топят.

А ближат снежинки сребристи,

прелитат, блестят кат кристал,

проронват се бели и чисти

и в локвите стават на кал.

В жанрово отношение творбата на Христо Смирненски е с фрагментарен характер. Събира различни картини и импресии, внушаващи представата за нееднородност и разнообразие.

Необичайната среща между реалност и фикция завършва с победа на мрачната действителност, в която мечтите са погубени: