КАКВИ ВНУШЕНИЯ НОСИ ЗАГЛАВИЕТО НА ЦИКЪЛА ЗИМНИ ВЕЧЕРИ

Роден да бъде певец на светлата радост, Смирненски драматично съпреживява трагедиите на бедните жители от крайните софийски квартали и се превръща в изразител на човешкото страдание. В един от най-зрелите си поетически цикли Зимни вечери лирическият му герой, като истински син на града, възкресява тъжните картини на зимните вечери в бедняшкото предградие Ючбунар, потънало в сивата мъгла - символ на безнадеждността. Цикълът се открива с една обща, печална панорама на града, който пустее като черна гробница със смълчаните си сгради, които гледат зловещо с жълти стъклени очи.

Образът на града, темата за съпричастието към онеправданите и отхвърлените, както и социалните контрасти в обществото, са основните акценти в творчеството на Христо Смирненски. В произведенията му ясно се откроява особеният интерес на автора към социалната тематика. Поетът се отличава с ясно заявените си хуманни позиции, които го определят като защитник на бедните и онеправданите.

Подборът на заглавие на дадена литературна творба е съществен момент в процеса на нейното създаване. Заглавието изразява кратко и убедително оценката за това, което пише авторът. Едновременно с това заглавието има и обобщаващ характер, защото очертава типичното за ситуацията и героите художествено пресътворение в литературното произведение.

Не прави изключение в това отношение и заглавието Зимни вечери, което Смирненски поставя на своята творба. Още на паратекстово равнище поемата загатва за своите основни смислови значения. Словосъчетанието зимни вечери носи усещането за песимизъм и безотказно внушава на читателя драматизма, облъхващ целия лирически цикъл. Зимата е последният сезон от годишните времена и символизира замирането на природата, смъртта вледеняването, а вечерта се асоциира с края на човешкия живот. Това тъмно диаболично начало е подчертано още в първия стих на поемата. Сравнението на града с черна гробница подсказва отчаянието, пустотата и безизходицата, владеещи в това мрачно и потискащо пространство на зимните вечери в крайните софийски квартали.

Поетът избира зимния сезон за показване живота на града, защото той е най-труден за бедните и онеправдани обитатели на крайните квартали. Така по-отчетливо се откроява контрастът с действителността. Зимният ден е най-къс, а нощта - най-мрачна и студена. Зимата навява чувства на безнадеждност с пустотата си и мъртвата природа (оскрежената топола - призрак сякаш, сивата мъгла, локвите).

Лицата на зимата в поемата са контрастни, свързани със студа и мизерията. От едната страна стои мракът с неговото символно - метафорично значение ( черна гробница, пуст и мрачен, тъмата", в море непрогледна тъма, сънната улица, мъглата гъста, черен мрак, мъглата жълтопепелява, ледно, бледосиня мъгла, мътни стъкла, в локвите стават на кал), а от другата се очертава бледият, но не светъл, а вледеняващ силует на зимата (оскрежената топола, посребрени, снегът, ледния дъх на нощта, бялата зима, неземни сребристи цветя, ехо в снега спускат се змийки от лед, белия сняг, прозореца в скреж, ледени цветя, цветята се топят безследно, снежинки, снежинки сребристи, бели и чисти).

Цветовата гама в творбата е предимно тъмна, мрачна, потискаща (черна гробница, мътни стъкла, мръсна, мъглив силует, по тъмно, черни ковачи, черен праг черно ложе). Показано е и вариативното многообразие в