Христо Смирненски

Зимни вечери

Цикълът Зимни вечери е създаден 1923г. и е публикуван в работнически вестник. Още със заглавието можем да разберем , че Смирненски убедително иска да внуши на читателя драматизма в целия лирически цикъл.Зимата е свързана със студа, вледеняването, смъртта, а вечерта е свързана с мрака, края на деня. Вечерта е символ на замиращия човешки живот.Основната тема в стихотворението на Смирненски е за човека и града. Разкрива живота, който смазва бедните жители и се превраща в изразител на човешкото страдание. Лирическият му герой възкресява тъжните картини на зимните вечери, потънали в сивата мъгла символ на безнадежността. Зимни вечери съдържа седем фрагмента от различни епизоди от живота. Има мозаечна структура, която изгражда представата за едно цяло. Живота на бедните хора е представен в различните краища на града. Те са представени като сенки, за да се представи тяхната незначимост. Смирненски използва тъмната и сива цветова гама, за да опише подтискащата и мрачна картина на града чудовище. Много отчетливо се усеща присъствието и на трагичните цветови внушения като: черна гробница , с жълти стъклени очи , сивата мъгла , жълти скръстени ръце , свещи бледни .Всички тези сравнения ни подсказват за угасващия човешки живот на едни забравени от света жертви. В творбата ясно са обособени седем части.

Първата част на цикъла успява да създаде усещането за неуютност, студенина, отчуждение, бедност и отчаяние: Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът. Тъмнина, мрак, пустота, обреченост тези чувства са внишени чрез повторението на съгласната р в тези строфи. Черният цвят, сравнението с гробница, образът на мъглата, засилват усещането за присъствието на злото и нещастието.Във втория поетичен фрагмент от цикъла Христо Смирненски умело съчетава обективното изображение живота на бедното семейство. Смирненски е съпричастен към нещастната съдба на бедните и онеправданите. Глаголното време на лиричното действие е в първо лице, ед.ч.

Вървя край смълчаните хижи

......мътни стъкла.

В трета част са представени работещите цигани.Тежкият неуморен труд носи идеята за обречените на страдание да определят сами бъдещето си, да бъдат господари на живота си. В тази част се усеща прокрадваща се надежда, но след това идва четвърта част.

В нея основни детайли са мракът и мъглата: мъглата гъста тегне , завесите от черен мрак , мъглата жълто пепелява. Тези образи още повече засилват усещането