Христо Смирненски- Трагични съдби /Децата на града/

Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни -реализъм ,демократизъм и хуманизъм.Той своеобразно кръотосва в себе си цялото многообразие на литературното ни развитие и отразява момент на прелом в националната ни литература.Смирненски е приемник на романтичния култ към борбата за свобода/Ботев,Вазов/ ,на непримиримостта със социалната неправда /Вазов,Ал.Константинов,Елин Пелин/ ,на стремежа кьм нравствена хармониа и естетическа висота/П.Славейков,Яворов,Дебелянов/ съвременник и ученик на символистичната поетика с нейната изящна образност и музикално съвършенство/Яворов,Н.Лилиев,Хр.Ясенов/. Поетът обобщава тенденциите и ,получава ново художествено единство ферия от огнеструйни образи и картини и изразява вярата си в прогресивния исторически възход на човечеството.

Смирненски живее и се оформя в напрегнатата историчеока епоха през 20-те години в които социалните контрасти са болезнено осезаеми ,както в национален ,така и в световноисторически мащаб.Поетът отразява неразривната връзка м/у човека и света ,като я предава в нейната сложна ,противоречива и многообразна природа.

В поезията му се налага обликът на опредметената делнична действителност ,грубото лице на смазващото ежедневие ,безпощадният лик на социалната неправда ,драмата и страданието на личността.Смирненски споделя своите размисли за настоящето и бедещето на света ,за свободата и робството ,за смъртта и безсмъртието.

Поезията му в художеотвено превъплъщение на обективните ,социално-исторически процеси ,отржение на превръщанетона "роба"в творец на света.

Поетът осмисля човешките драми не толвова като резултат от битовите съдби на героите ,колкото като плод на отнетите им душевни и емоционални права.Смислово-метафоричното ядро Градътсинтезно обобщава разнопосочните търсения като стилистика и поетичен изказ на всички творци от 20-те години.Както Смирненски ,така и експресионистите в този период търсят най-адекватния художествен израз на динмично-променящите се социо-психологични условия за живот в българското общество.

В поезията на Смирненски ,като малък творчески модел на света ,се разгръщат динамичните развойни процеси на епохата и света.Художественият му свят е творческа с/ма ,която отразява новия ритъм на света и връзката на човешкия духовен мир със социално променения нов Свят.При изграждане новите художествени стойности на човешката душевност Смирненски тръгва от универсално-общото за света ,за да открие самобитното ,индивидуалното в конкретния образ на Града в своята поезия.

"Градът" на Смирненски е одухотворен ,равноправен участник в общата динамична промяна Човек-Съдба и социална среда.Той е новото "действащо" ,но и новото "експресивно" лице в поезията на Смирненски.Превъплъщенията на този изклачително жив ,динамичен участник в поетичното действие са многобройни.Градът присъства чрез