Всеки човек минава неизбежно по стълбата на своя жовот,която го води и нагоре,инадолу.Така той опознава себе си и света,разбира,че изкачването нагоре е по-дулго и мъчително,отколкото слизането,че пред него се изпречват различни стъпала ниски и високи,полегати и стръмни.Много стъпала трябва да се озкачат и ключовете на много врати да се намерят,за да се стигне до заветната цел и до желания успех.От отделната личност и най-вече от нейните качества зависи изборът й на път към върха,защото невинаги първото стъпало сочи накъде води стълбата.Важното е да се знае защо требва да се изкачат тези стъпала,да бъде ясна целта и да се потърсят подходящите средства за постигането й.Измамна е тази житейска стълба.Понякога си мислим,че тя ни води нагоре,към мечтания успех,към поставената цел,но в същото време да се окаже,че главоломно сме слезли надолу: обикновено този ход води към пагубния провал на човешкото обезличаване.понякога дългото задържане на някое от стъпалата подсказва,че погрешно сме избрали посокота,прескачането на стъпало е знак,че не всичко от уроците на живота е усвоено добре. И само вътрешната мяра на човека може да държи нащрек сетивата му и да го доведе до желания връх,без той да загуби своето Аз.Нищо,което има цена,не се дава даром на този свят.Изкачването по стълбата на живота също.Такова е посланието на вечния юноша в българската поезия-Христо Смирненски в неговата Приказка на стълбата.Ненавършил 24 години,той ни завеща една оригинална притча за цената на компромисите,за измяната и изневярата,за продажността на идеалите,за човешката природа.Има ли значение какъв е жанрът на творбата Приказка за стълбата?Дали е притча,кратък сатиричен разказ или своеобразна малка пиеса?Важното е ,че тя е ярък пример в белетристичното творчество на Христо Смирненски ,а и в българската сатирична проза.Важни са и оригиналните тълкувания на някои печални истини на дълговечното битие на човечеството.удивително е как до тях достига такъв млад и възторжено-патетичен поет като Смирненски.Мъдър,проницателен и филсофски многоизмерим се оказва неговият поетичен и сатиричен талант,когато навлиза в дълбоките философски пластове на библейската притча за Дявола,Ада и Рая.Те са изпълнени с нова семантика и дават представа за новата визия на автора,плод на сложното му и многопластово отношение към човека и света.Емоционалните и психолочиески контрасти,иносказателността и условността създават особената поетико-метафорична атмосфера в творбата,изясняват нейните внушения и прозрения.

Какво ни възхищава и удивлява в Приказка за стълбата?В днешното време,изпълнено с негативни явления в личен и обществен план,продължава да съществува болезненият сблъсък на мирогледа,на идеалите и на нранствената система на индивида с безпощадните закони на заобикалящия го несъвършен свят.Те именно отглеждат и несъвършения човек.Христо Смирненски използва и тръгва както от библейско-митологичното,така и от конкретно-социалните проблеми на своето време,за да достигне до глобалните обобщения за човека,за схватката между доброто и злото,за сложното превъплъщение на злото и наивността на хората ,устремили се към справедлив живот,но тръгнали по грешния път към него.