ПРОМЕНЕНАТА ГЛЕДНА ТОЧКА ЗА СВЕТА НА ГЕРОЯ В ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА НА

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

Венета ПЕТРОВА, София, Олимпиада по БЕЛ - 2003 г.

В Приказка за стълбата Христо Смирненски поставя проблема за промяната, довела до деградация на човешката личност. Той е интерпретиран чрез приказния мотив за Дявола, който застава на пътя на човека, за да го изкуши със срамна сделка между доброто и злото, които невидимо живеят у всеки човек.

Герои на творбата са сивите тълпи на мизерията, и момък с изправено чело и вдигнати юмруци". Той е плебей по рождение и всички дрипльовциса негови братя. Съдбата им е обща. Младият момък, така Смирненски нарича своя герой, мрази ония горе", причинили страдание на всички излъгани от немилостивата социална съдба. Онеправданите стенат по-зловещо от декемврийските виелици, лицата им са жълти като пясък. Това страдание поражда желание за мъст у героя на Смирненски : - О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми... . Но пътят му към справедливото наказание на ония- там горе, е пресечен от неочакваната среща с Дявола - символ на злото и изкушението. Разбунтувалият се млад момък, защитник на всички дрипльовци и незаслужено страдащи, сключва сделка с изкушаващата го сила на властта. Това е дяволското у човека, което погубва доброто в него. Остава да властва вечното зло със своите различни измерения. В Приказка за стълбата то приема образа на властта на ония -там горе, към които тайно се стреми героят, без да осъзнава злата си съдба. Дяволското е в него, а Дяволът, като герой в приказката на Смирненски -сключва сделка с младия бунтар, стиснал гневно юмруци. За всяко стъпало от стълбата към властта Дяволът определя висока нравствена цена. Последователно младежът продава слуха си, паметта и сърцето си. Така героят залага своята човешка същност, продава неусетно самия себе си. Властта го купува постепенно, неусетно. Подменя нравствените му сетива със студенина и безразличие, превръща го в един от ония, от върхушката, които се смятат за богопомазани и гледат с презрение на тълпата, т. е. народа, там долу.

Човешката същност не остава една и съща. Тя се променя в зависимост от средата, в която живеем, от хората, с които дружим, и от решенията, които вземаме. Човек, вместо да върви нагоре, може да се окаже върнал се назад, вместо да се развива-да деградира нравствено. Дяволът изкушава героя, той е лукав и съобразителен. Промяната настъпва неусетно и незабележимо у младия момък. Той не осъзнава как се променя гледната му точка за света. В началото светът за него е грозен, защото хората са нещастни: О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората!

Възмущението расте. Разгневеният млад бунтар гори от желание за възмездие - да бъдат наказани виновните за страданията на неговите братя". В диалога с Дявола, купил вече човешката му съвест, е разкрито невидимото тържество на злото, обсебило нравствения свят на вече променения млад момък. Когато продава паметта и сърцето си, той вече трудно може да остане на същите нравствени и морални позиции. Изгубил човешкия си облик, се превръща в собственото си отрицание, в това, срещу което се е борил, което е отричал, преди да поеме по дяволската стълба към властта. Защото това, което Дяволът всъщност променя у него, е гледната му точка за света. Преди тя е била от позицията на страдащия народ, а след изкачването му по стълбата нагоре - от позицията на