смирненски - поет за мечтата революция

В литературата на двайсетте години на двайсети век има тенденция за противопоставяне на символизма.Смирненски преосмисля традиционния културен модел и постява основите на българския постсимволизъм.Той използва голяма част от символистичните мотиви, символи и душевни състояния, но акцентира върху проблемите на обществото и посочва единствено възможният път за тяхото преодоляване.

Той обръща поглед към света около себе си, вижда нищетата на своите братя и възпява мечтата за справедливост и за свобода. Представянето на човешките неволи поражда копнеж за спасение и издигане на нови човешки ценности.Тези мечти могат да се сбъднат само чрез революция. В космически мащаб са представени бунтът, гневът, протестът на онеправданите и унизените.Техните чувства са породени от страданието и мизерията в техиня живот.Прераждането на обществото ще стане чрез преобразуване на света , който ще преживее разрушението и който ще се възроди чрез съзидателната енергия на тълпите. В бунта трябва да се запази човешката чувствителност, а не да се достига до безпаметна жестокост.Лирическият герой е непосредствения участник в революционните действия. Той е обобщен, титаничен образ, призван да разруши света на злото и безчовечността, но и да съгради хармоничния и светъл свят на социалната справедливост.

Разбрал силата и измеренията на социалното страдание, прозрял нравствената деградация в обществено-политическия живот и същевременно воден от идеализма, волята и вярата във възможността за промяна, Смирненски заявява: Да бъде ден!. Този своеобразен призив оформя смисловите послания както на стихосбирката така и на едноименното стихотворение. С него поетът обуслявя идеята за справедливост и победа над господстващия златний богОчакваният ден на революцията е представен като спасение чрез кръста , който е християнски символ на новата нравственост .

Смирненски използва сиволика, с която се различава старото от новото в нравствен аспект и се обуслява връзката с идеологията на християнството, С нея слага основите на моралните норми като равенство и братство. Новият свят може да бъде изграден от обикновения човек- творец и съзидател на своето настояще и бъдеще.Нощта и ледения мрак ще отстъпят пред силата на светлината.Така художествената атмосфера на текста постепенно просветлява, за да разгори огъня на революцията.

Според Смирненски съществуването в настоящето обрича човека на живот и страдание, на безрадостна и убиваща ежедневна борба за оцеляване.Тази тема се разкрива чрез конфликта между чувството за принадлежността на страдащата общност към света и усещането за социална отчужденост за лишеност от благата на живота. Това противоречие се изразява чрез образа на земята. . Тя се персонифицира в образа на майката кърмилница, еднакво щедра към всички свои синове. Този образ в творбата е силно деформиран земята се оказва мащеха, чужда към децата сиНарушава се връзката с майката земя, което провокира разколебаване на утвърдени в българската духовност ценности и нагласи.Разрушаването на тази връзка озн. разрушаване на чов. свят като цяло. Очертава се и трагичния парадокс на един несправедлив социален ред творците на благата са осъдени на нищета.

Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата й гръд,
и в шеметния кръг на земния си път,
жадувайки лъчи, угасваме в тъма -
ний, бедните деца на майката земя.