Христо Смирненски - Мечти и сурова действителност (Юноша,Пролет)

Христо Смирненски е поет на тържетвеното звучене на стиха ,на празничното усещане за взривна промяна на света.

В стихотворениетоЮношапътят от Аз не зная до Аз ще знам е търсене на истината за чоаека и света.Трзи път е изпитание за всяка личност.Смирненски разкрива това ,основавайки се на яркия контраст м/у очаквано и реалност .Преходът от незнание към мъдост е пресътворен с характерни за символистите художествени похвати: сравнение ,олицетворение ,хипорбола ,ярки ,запомнящи се образи ,вълнуващи метафори ,различни по емоционалната си постройка изрази.Така се пресъздават тревожните въпроси ,които измъчват юношата по пътя му към "неговото"място в света.

В стих.Юпоша лирическият герой е млад човек ,който ,изправен пред проблемите на реалността и битието ,осъзнава себе си като личност ,част от множеството и от света.

Трите смислови части ,на които условно може да бъде разделен поетичният текст ,разкриват този мъчителен път към истината за живота ,за ценностните неща за него.Юношата ще стигне до тази истина ,виждайки злото и осъзнавайки необходимостта от промяна ,за да възтържествува доброто и справедливостта.

Самоосъзнаването на лирическия герой започва след сблъсъка му с действителността и се разкрива чрез стихове -изповед ,които носят болезнените въпроси на човешкото съществуване/"Аз не зная"-"Аз познах"-"Аз ще знам"/ Юношата се ражда с благородни пориви ,възторжени мечти: желанието да твори добро го окриля в началото на жизнения му път.Младият човек очаква безпрепятствено осъществяване на хуманните си житейски планове.Животът за него е сам по себе си олицетворение на младостта ,радостта ,щастието.Символът колесница от лунни лъчи загатва за неговото желание да стане герой ,да се радва на всеобщо уважение.Старинната дума друм отвежда съзнанието към ,"чудния свят на приказките ,в които има добро и справедливост.Светлина и музика изпълват мечтания свят ,който създава въображението на юношата.Животът е видян като пролет ,много наджди ,много очаквания носи той за младия човек.Богатството от епитети в първата смислова част -луни ,майската ,друм от цветя-налага представата за романтика и празничност.В този мечтан свят няма зло ,в него е невъзможно мечтите да не се осъществят

Реалността обаче се оказва съвсем друга и началото на трета строфа подготвя обрата:

Но не пролет и химн покрай мен прозвни,

не поръси ме ябълков цвят:

пред раззинали бездни до черни стени

окова ме злодей непознат.

Възловите моменти ,разкриващи духовната биография на лирическия герой ,са проследени от поета в логическа последователност.Началните стихове съдържат първите въпроси на битието ,чието решение човек понякога напразно търси цял живот.Между въпроса и неговия отговор е пътят от наивната възторжена