ХРИСТО СМИРНЕНСКИ И РЕВОЛЮЦИЯТА

Хр.Смирненски писа в Смело товарищи!, Има песни, чрез които диша бурята. Има песни, в които гори вярата във Великото, в които гърми ритъмът на новото! и сякаш направи характеристика на собствените си песни. В тях бликат в надпревара поетически образи, извикани от едно неудържимо вдъхновение. В тях диша романтиката на революцията, защото такава е епохата след Октомври 1917 г. Революцията в Русия, бунтовният тътен на Берлин достигат до нажежена България, където шепа войници се опълчват срещу мизерията, насилието и войната. Растящото революционно кипене намира своето поетическо разкриване в крилатите песни на Смирненски. Поетът има богатия пример на Горки, Блок, Маяковски. Горкиевите призиви от Буревестник и Пуст силнее грянет буря стават основен тон и чувство в бойката поезия на Смирненски. Но същевременно той продължава прогресивните идейно-творчески постижения и на нашата литература и върху тях изгражда своята революционна поезия. Романтиката на революционната борба, отразена в поезията на Ботев, преминава на нова идейна висота у него. Патриотизмът на Вазов, неговият реализъм се изпълват изцяло с ново съдържание. При Хр.Смирненски убийственият хумор на Алеко Константинов също преминава в творчеството на поета. Той талантливо се учи от Яворов и Дебелянов на хуманизъм, на удивителна музикалност и виртуозна техника. Но безспорно силно е въздействието на символистите.

Творчеството на Смирненски е еднакво чувствително и искрено и към разрушителнатастихия и възход на революцията, и към жестоката драма на малките гаврошовци.

Пръв в литературата ни Хр.Смирненски отрази революционната романтика на епохата след -та световна война във високо-художествени образи.

Да спрат фабричните комини

и всеки черен труд да спре,

и туй намръщено море

от морни роби и робини

да озари и приласкай

усмивката на Първи май!

Тази ода на трудовия празник, излязла в сп. Червен смях през 1920 г., завинаги определя революционния патос на поезията на Смирненски, дълбоката връзка на поета с борбата на работническата класа. Работникът се появява на кървавия хоризонт.

Под тежките му стъпки каменния град изтръпва и намръщен се събужда. Работникът е осъзнал своето право и мощ и затова е непримирим към несправедливостта. В него напират неудържими борчески сили:

Това е новий Прометей, освободен

от игото на боговете.

Поетът пръв в нашата литература показа образа на работника. Той е художествено разкрит чрез хиперболата и символистично обобщение. Недостигнал реални очертания в живота, той живее в поезията на Смирненски като сила, като символ и идейна опора. По отношение на художествената форма трябва да отбележим новаторската същност на художествения епитет, който носи дълбоката революционна истина. Сравнението на работника с титана от гръцката митология, спасил човечеството от гибел, ярко подчертава хуманната мисия на новия герой на епохата. За първи път Смирненски опоетизира възхода на работническата класа, нейните надежди, вяра и упование в революцията (Работникът, Робът, Утрешният ден). И в този смисъл образът на възбудената улица, която стене в болката си свята и шепне кървавите си закани е един от любимите образи на поета. В единство с гнева на робите поетът усеща пулса на многохилядното сърце на улицата. Затова