Забравена парола?
Начало на реферати

Христо Смирненски - Децата на града


Децата на града.


През февруари 1922 г. излиза първото издание на стихосбирката Да бъде ден!. Само след няколко месеца се появява и второто издание, което включва нови стихотворения, както и преработки на предишни.

Да бъде ден! налага един нов поглед към социалната тематика. Множество образи и мотиви, традиционни за българските символисти, придобиват ново звучене. Интерпретирайки темата за големия град, Смирненски създава един качествено нов образ-обобщение. Бездушният и студен град, олицетворяващ в творчеството на символистите духовна самота и чувство на обреченост, тук се преосмисля като символно простанство на острите социални противоречия, на ужасяващата мизерия и несправедлива житейска съдба, като същевременно с това придобива конкретност и реалистичност. В стихотворението Братчетата на Гаврош големият град е скован от злоба, шумен и разблуден, олицетворение на острите социални контрасти:

Какво им даваш от разкоша си
ти толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?

Обръщението ти, глаголите във 2 л. ед. ч. (в първата, втората, четвъртата, петата и седмата строфа) и риторичният въпрос превръщат стихотворението в остра обвинителна реч, която авторът сякаш отправя към живо същество. Това одухотворяване на образа на града е основно изобразително средство в повечето творби в Да бъде ден!, посветени на социалната проблематика. В Цветарка градът отново е огромно, застрашително същество, което хищно дебне своите беззащитни жертви:

а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити дебне каменния град.

С големия град е тясно свързана съдбата на новите герои, с които Смирненски разширява изобразителния обхват на поезията ни работникът, бездомните деца, отчаяната улична жена, малката цветарка, умиращата от туберкулоза тютюноработничка, старият музикант, банкерът, чиято душа звучи с единствената своя струна от злато... Някои от тях са художествено обобщени като деца на града в едноименния цикъл, включващ пет от най-популярните стихотворения на поета: Работникът, Вълкът, Братчетата на Гаврош, Стария музикант и Уличната жена. Цикълът Децата на града е истинска галерия от социални типове: заглавията лаконични, конкретни, с членувана форма на съществителното или прилагателното име звучат като наименования на картини от изложба; изображението съчетава пластично-живописния външен портрет и точната употреба на детайла, характерни за изобразителното изкуство. Смирненски насочва своето внимание изцяло към малките хора, към страдалците, отхвърлени от света на блясъка и разкоша. Дълбоко съчувствие, нежност и искрена болка той влага в образите на стария, болен музикант; на малките одрипани бездомници, които с жадни очи се взират в бляскавите витрини, обсипани с безброй жадувани неща; на уличната жена, чиято съдба е толкова жестока, че дори не можем да я укорим за неморалния живот... Тяхната неимоверно трудна борба за оцеляване, драматизма на онеправданото им съществуване, трагичната им обреченост

Христо Смирненски - Децата на града facebook image
Публикувано от: Живка Русева

Подобни материали