Христо Смирненски - Борба за свободно бъдеще (Да бъде ден, Улицата, Тълпите...)

Стихът на Сиирненски е динамичен и образен.Той съдържа "свещенят гняв-извор на бунтовната стихия.Натрупаният гняв и социалната обида са основа на протеста и в стихотворениетоНий.Трите момента в разгръщането на чувството -идея очертават робската участ на човека ,раждането на самосъзнанието му и вярата в борбата ,която ще унищожи социалната несправедливост.Началната антитеза /"жадувайки лъчи ,угасваме в тъма" ,"ний бледни смъртници ,родени за живот"/ ,подчертава трагичния парадокс :творците на материални блага са осъдени на нищета.Болка ,чувство за незаслужена обида и трагично недоумение се съдържат в тази истина.Разрушителната стихия на човешкия гняв е внушена чрез типнчната за Смирненски символно-метафорична и алегорична образност: ураган", "възбунени вълни издигат се с рев .Възторгът на поета се поражд от убедеността му в хуманния смисъл ,в прогресивния характер на борбата-човекът е двигател на историческите процеси и творец на съдбата си в стихотворенията "Работникът" ,"Улицата" ,"Тълпите"...

В поезията на Смирненски Улицата дава първият знгк за зараздащият се бунт в душата на човека.В ранното стих.Улицата/1920г./ за първи път Градът се превръща от тематична база в основен доминиращ образ - Улицата.Връзката м/у художествен детайл и основен проблем -Улицата и Света ,е условно занкодирана в Звука ,в Гърма ,в глухия стон не болката:Улицата "гърми...с грижите всевечни на Света".И в нейната "раздвижена"-олицетворена -душа се раждат първите бунтовни тонове на социалнияпротест - като звуците на празнична камбана готова лавата си да разлей".

Улицата като индивидуално ,коняретно проявление на града разширява художествените си функции в художествената рамка на света.Улицата е действащо лице ,но и елемент на социалната среда ,над която се извисява новият духовен ръст на Човека с ново бунтовно съзнание. Тбва е Работникът на Смирненски:"Под тежките му стъпки каменния град изтръпва и намръщен се събужда....В стиха интересно място заемат оценъчните определения/великото дело/ и сревнения /"разбунтуван кат луда стихия"/.В стихотворениятаУлицата , Безименните души ,Ний няма подчертаване на индивадуалния герой.В тълпите поетът открива огромна стаена сила ,скрито сияние.Той ги въвежда като нов ,внушителен колективен герой в поезията ни и в техния образ въплъщава своя естетически идеал ,защото човечеството е същността на историята и нейна движеща сила.

Смирненски има усещане за бунта на улицата ,за нейния неспирен поток ,за "неволите човешки" ,за "оковите тежки" /"Това е улицата/.Улицата става синоним на борбата ,на предчувствието за промяна ,на похода към свобода: -Това е улицата ,улицата днес говори!"

По времето ,когато Вазов изповядва горчивото:"Разгром на своя свят дочаках ,Смирненски почти едновременно провъзгласява оптимистичното: Да бъде ден!.Г.Цанев определя стихосбирката като капки свежа роса по разноцветна камъчета"/"Да бъде ден"