Христо Смирненски

(1898 1923)

1. Биография

Христо Смирненски е роден под името Христо Димитров Измирлиев в гр. Кукуш на 17 септември 1898г. Учи до четвърто отделение в родния си град, след което родителите му го пращат в София при бащата на майка му да продължи образованието си. През 1908г. дядо му умира и Смирненски се връща в Кукуш. Завършва гимназия в родния си град.

По време на Балканската война през октомври 1912г. и Кукуш е освободен, но радостта е кратка. Изникват разни разногласия и избухва Междусъюзническата война. Пред опасността населението напуска Кукуш. Семейството на Христо Измирлиев, заедно с много други бежанци, се установява в София.

Христо се записва в Техническо училище, но помага в издръжката на семейството си, като продава вестници. Работи и като писар, касиер и печатар.

През 1915г.Сътрудничи на хумористичния вестник Кво да е, където за първи път се подписва с псевдонима Ведбал. Първите му творби са още наивни и повърхностни, но в тях личи чувството му за хумор. По-късно започва да праща стихове и фейлетони и в седмичните списания Българан, Родна лира, Смях и сълзи, Барабан и Сила. През 1917 за първи път използва псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература.

През 1917г. постъпва като юнкер във Военното училище, но след потушаването на Войнишкото въстание (1918г.) напуска. През същата година Христо Измирлиев издава първата си хумористична сбирка Разнокалибрени въздишки в стихове и проза под псевдонима Ведбал.

През 1919г. започва да излиза седмичното хумористично художествено-литературно списание Червен смях, което оказва решаващо въздействие върху идейното съзряване на Смирненски. До 1920 Христо се развива изключително като поет хуморист и сатирик. Неговия истински лирически дебют е стихотворението Първи май.

През февруари на 1922 е отпечатана и стихосбирката Да бъде ден!, която има и второ издание в края на същата година.

През 1922-1923г. издава хумористичното списание Маскарад.

През 1923г на 18 юни умира от туберкулоза.

Христо Смирненски е български поет, ярък представител на постсимволизма в българската литература. Въпреки ранната си смърт той се слави като доста продуктивен автор едно от последните издания на събраните му съчинения се състои от осем тома. Възхваляван от лявата литературна критика (главно поради социалистическите идеи в творчеството си) и определен от консервативните литературоведски кръгове на съвремието си, като автор на приложна поезия, Смирненски е поет със забележителен пародиен потенциал и изключителни версификативни възможности.

2. Творчество на Христо Смирненски

Разкази

• Босоногите деца

• Гюро Михайлов пътува

• Зидари

• Как ще си умра млад и зелен

• Лятна нощ

• Очи

• Приказка за стълбата

• Бохем

• В Леге

• Великден

• Вълкът

• Вяра

• Горчиво кафе

• Безименните души

• Братчетата на Гаврош

• Бунта на Везувий

• Бурята в Берлин

• В Поволжието

• Веригитена мисълта

• Вечния карнавал

• Въглекопач

• Глад

• Гладиатор

• Гневът на робите

• Да бъде ден

• Йохан

• Карл Либкнехт

• Ковачът

• Към висини

• Москва

• Ний

• Огнен път

• През бурята

• Пролетарий

• Пролетно писмо

• Пролетта на робите

• Първи май

• Северния Спартак

• Северно сияние

• Смъртта на Делеклюз

• Стария музикант

• Три години

• Улицата

• Уличната жена

• Утрешния ден

• Цветарка

• Червените ескадрони

• Червения смях

• Есен

• Есенни листа

• Жълтата гостенка

• Зима

• Зимни вичери

• Каменарче

• Копнеж

• Любов под луната

• Мечти

• На гости у Дявола-Приказка за тинята

• На гости у Дявола-Приказка за честта

• Ний сме весели бродяги

• Приказка

• Работникът

• Рашел

• Роза Люксембург

• Рождество Христово през 1923 година

• Руският Прометей

• Сенки

• Соня