Христо Смирненски

На 17 септември 1898г. В град Кукуш, в семейство на сладкаря Димитър Измирлиев се родило момче. Този южен край бил все още под турско иго, та всяко момче посрещали с радост и гледали с надежда на него като на бъдещ борец за свята народна свобода.Тогава още никой не е могъл да предполага, че синът на Д. Измирлиев ще бъде един от най-големите български поети,че не случйно са му дали собственото име на Ботев, защото той не само ще продължи Ботевите революционни традиции в нашата национална поезия,но и ще ги развие по-нататък, ще постави здравите основи на новото пролетарско изкуство.

Малкията Христо расте буден,жизнерадостен, ученолюбив, обича да слуша приказки и песни и да ги преразказва на другарчетата си, сам съчинява малки стихотворения и песнички.Много отрано той вижда злото и несправедливостите в живота.Няма още пет години, когато избухва Илинденското въстание и пред детските му очи турците извършват кървавата разправа над българското население. В Кукуш Христо завършва четвърто отделение. През ноември 1908 година родителите му го изпращат да учи в София,където живее в семейството на дядо си по майчина линия Анастас Кръстев. Тук е ученик в първи и втори клас на прогимназията.След смъртта на дядо си, през август 1910г. Се завръща в Кукуш и неуморно разказва на близките си за столицата на свободна България, за чудесата, що е видял там, за писателите Елин Пелин, Стилиян Чилингиров и Пенчо Славейков, с който го е запознал вуйчо му Владимир Попатанасов Пепо, известен поет-хуморист. В родния си град Христо Измирлиев завършва гимназия през 1911г., но бедният сладкар не може да плати високата училищна такса, за да постъпи синът му в Солунската гимназия, и Христо остава да помага на баща си.

През октомври 1912 г. започва Балканската война и българските войски освобождават Кукуш. (По силата на Берлинския договор част от Македония и Южна Тракия и след Освобождението остават под османско "присъствие".) Радостта на населението обаче е твърде кратка. След победата между балканските съюзници изникват разногласия, по вина на управляващите кръгове избухва Междусъюзническата война. Пред опасността от настъпващите гръцки войски жителите напускат Кукуш, градът е опожарен. Семейството на Димитър Измирлиев заедно с хилядите бежанци се отправя да търси спасение и препитание в София. Тук Христо се записва в Техническото училище, но заедно с братята и сестра си помага в издръжката на семейството - продава вестници.

Той припечелва за парче хляб като репортьор, като редактор и коректор, като чиновник. През пролетта на 1921г. Заболява от паратиф и затова през лятото заминава в рилското село Радуил да възстанови здравето си.Завърнал се в София, той продължава да пише и побликува не само