Христо Калчев

НЕРОН ВЪЛКЪТ

Този роман не почива върху действителни факти. Имената, лицата, местата и действието са плод на авторова фантазия. Каквато и да било прилика с истински събития, места, лица - живи или пък покойници - е чиста случайност.

I

- Трябва да спрем руснаците - Каза Вълкът след дълга пауза."Не можем да ги спрем!", мислеше трескаво той, загледан в смълчаните лица пред себе си. "Не само, че ще проникнат тук, но ще ни изтребят Като плъхове... "

- Как? - брат му Жорж прекъсна мисълта му.

Беше пил. "Най-малко три "паспортс". "Ще бия това Копеле!" - но на глас каза:

- Наемете ония ченгета. Веднага. Двайсет бона заплата и хонорар на парче. Утре вечер ги искам тук. А сега се разкарайте. - Вълкът заби пръст в челото на брат си - ти не!

Когато останаха сами, Жоро припряно грабна думата.

- Мама се обади. Леля има нужда...

- Знам! Пратих парите - Вълкът го хвана за врата и заби очи в зениците му. - Друсаш ли се, лайно такова?

- Ти луд ли си?

- Да или не?

- Не - каза Жорж. - Нито днес, нито някога съм пробвал стъф. Кълна се в паметта на татко!

- Но си пил?

- Три малки скоча.

Вълкът го пусна и седна върху плота на бюрото си.

- Не пий бе, Жоро. Командваме империя. Ако не ги държим изкъсо тия главорези, първо нашите глави ще паднат.

- Пия малко и само вечер. .

Вълкът махна уморено с ръка, отиде до бара, извади бутилка "Дънпъл", наля две чаши, добави сода, лед и му подаде едната. Отпиха мълчаливо.

- Катето има ново гадже?

- Видях го - кимна Жоро. - Инженерче с изтрити токове, но прилича на теб. И подсилва приликата.

Вълкът се засмя гърлено.

- Значи готино копеле... Хубавец? - смя се дълго до просълзяване. - Как се казва?

- Валери!

Старият брат веднага възвърна яростната си физиономия.

- Да не е някой шибан руснак!

- Не, бе - Жорж се забавляваше с патологичната му омраза. - Някъде там е от нашия край... от Брезница. Мама каза, че било добро момче.

- Да си я чул да каже лошо за някой? За нея всички са ангели.

Жорж се усмихна криво.

- Дори ние с тебе.

Вълкът махна с ръка.

- Виж там каквото трябва... Къща, мангизи... Дай им едно беемве... Малко, тройка. С голяма ще се пречукат! - старият брат, който едва беше навършил тридесет години изпи на екс чашата си и изплю леда обратно в нея. - Кажи му, че ако се държи добре с Катето колата е подарък, ако не, знаеш... една глава по-къс и у джаза.

- Катя иска да я вземем в София.

- Вземи я щом иска и не изпускай инженер... Валери от поглед.