Христо Калчев

ЛИКВИДИРАЙТЕ ГЕНЕРАЛА

Source: http://bezmonitor.com

I

Професор Йозев Буда излезе от операционната. Беше прекарал над пациента си повече от шест часа и краката не го държаха от умора. Петдесетгодишен, чех емигрант от 1968 година и въпреки, че беше с класи по-добър хирург от собственика на клиниката, продължаваше да е наемник и според вътрешното си убеждение експлоатиран като египетски роб.

- Ще живее ли, докторе? - попита цивилен плешив мъж, мощен като кон и видимо не по-малко груб.

- Кой сте вие? - попита Буда.

- Майор Хакел от полицейския департамент - беше отговорът.

- Ще се легитимирате ли?

- Ще живее ли? - през зъби попита ченгето.

Посрани швейцарци!, изпсува на чешки хирургът, но сваляйки бонето и ръкавиците, каза:

- Да, но за разпит ще бъде годен най-рано след седмица. При такава интервенция болните обикновено развиват перитонит.

Козела прекара десет дни между живота и смъртта. Бяха го докарали в клиниката обезкървен и с разрязани черва, но вещата ръка на професора и неговия екип свършиха своето. На шестия ден започна да си припомня събитията, на дванайстия седна в леглото.

- Как се чувствате?

- Благодаря, професоре. Възкръснах. Няма да съжалявате, че спасихте живота ми.

- Какъв сте по националност?

- Пациентите нямат националност.

Професорът свали очилата, потърка уморено очи и хвана бравата на вратата.

- Отвън чакат от полицията. Искат уверението ми, че сте годен да ги приемете.

Козела се беше подготвил за този момент.

- Мисля, че съм годен, професоре. Нека влязат.

- Първият им въпрос ще бъде - националността ви.

- Знам, професоре.

Професор Буда отвори вратата.

- Професоре? Благодаря за всичко - каза Козела. После за ужасно дълги тридесет секунди остана сам.

* * *

Грета не го позна. Седеше облечена като фея в една от Чеховите "Вишневи градини". Изглеждаше безпомощна като цвете сред агресивния майски цъфтеж на Краснодар.

- Какво казват лекарите, Фомич?

- Различни неща. Меланхолия, кататонен ступор...

- Ще я излекуват ли?

- Кана Галилейска, Борис. Да се надяваме на чудо... Ела да те представя на един голям мъж!

* * *

- Момче, знаеш ли кой агент оцелява?

- Не ме наричай момче!

- И въпреки това, момче, знаеш или не?

- Умният - каза Козела.