Захари Стоянов

Христо Ботйов

Вместо предисловие

Нашият герой, с името на когото озаглавихме настоящата си книга, Христо Ботйов,

е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек,

да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи. Нещастен той, дваж

по-нещастен неговият роден град, триж по-злочест народът, на който е бил син, а

четири и пет пъти била пуста и суха епохата на неговия человечески живот! Ако

той беше син на Италия, щеше да бъде ако не Гарибалди и Мацини, то поне тяхната

дясна ръка. Ако беше французин, съвременник на Юлската революция или на Луй

Наполеона, то първата барикада на града Париж щеше да се нарича "Ботйова". А

кой знае?... Може би щеше да бъде и един от нощните съветници в палата на

Тюйлери, един от ония, които с пищов в ръката налягаха малодушния авантюрист

срещу 2 декември да не се бои и да не отстъпя от своето злодеяние. Но това

последно предположение ние не вярваме, казахме го само като подходящо и

прилично обстоятелство на буйната и неспокойната натура, която само по нямане

други занятня би се решила на подобни противоречащи на духа и на натурата

предприятия.

Не сме виновати, ако и да допуснем това или онова предположение, защото ние

нямаме работа с човек, който да е живял живот човечески, който да е бил поне

един ден нормален, който да се е огризил, варил и калил вече в обществения

процес, който не да е не знаял как ще да осъмне и що ще да вечеря, но да е

прокобявал своето житейско съществувание за няколко години. Ние градим и

създаваме основи върху морските бури, ще да се основем на фактите и делата

само, които са най-вярното и истинското огледало на душата и живота на всекиго.

Искаме да кажем, допущаме само и такава една фаза в живота и в характера на

хората, че ако Христо Ботйов да не беше се родил, раснал и пораснал в

живописния Калофер, гдето отечествената Стара планина е най-гигантна, паметник

и олицетворение на воля и на свобода; гдето райските източници на Тунджа са

най-близо, които със своето разкошно и девствено шумтене са приспивали и будили

нашия герой; гдето ароматите от Казанлъшката долина не са се скъпили; гдето

утринното слънце се е подавало в ослепителна бляскавост измежду ближните