ХРИСТО БОТЕВ

1848-1876

ТАЙНСТВОТО

За българите раждането на Христо Ботев (25 декември

1847 г./6 януари 1848 г. по новия календар е знамение-ро-

дил се е в деня на Рождество Христово, с това е получил не

само името, но и съдбата си. Ботев бил "буен, пъргав и немир-

ник", отдаден на игрите и на фантазиите си. Орисниците не го

обременявали в детството, но му отредили по-късно да понесе

великото бреме на времето.

КРАСОТА

Всички съвременници на поета подчертават неговата изк-

лючителна мъжка красота. Това не е случайно. В епохата на

борбите за свобода на преден план излиза държавнотворчес-

кото начало, появява се необходимостта от церемониалност,

свързана с мъжката представителност. През робството турци-

те не допускали българи да изглеждат по-внушителни от тях.

В спомените си опълченецът Димитър Пенев разказва,че в

началото на XIX век из Софийско ходели т. нар. колчари, кои-

то без съд и присъда избивали по-будните и красиви българс-

ки младежи. Затова ергените и по-младите мъже избягвали да

се обличат добре и да демонстрират физическата си сила.

През XIX век героиката на националноосвободителните

борби изисквала да се възвеличи мъжката хубост и сила.

Култът към мъжката красота е изразен най-силно чрез

Христо Ботев, някои негови съвременници се опитват да

свържат внушителната му външност с гениалността му. Ето

как го описва Стоян Заимов: "Ботев беше действително об-

разец за мъжка красота, при това висок, снажен, с офицерс-

ка виправка, гдето е рекло, левент-гидия. Косите му не бяха

черни и къдрави, както казва биографът, а "карие", при това

гладки, светли и мазни. Очите му бяха действително голе-

ми, но не "черни като на гарван", както ги рисува биогра-

фът, а бяха също така като косите му "карие", при това мал-