Заглавие на текста

Епоха

Значение на заглавието

Жанрови особености

Тема

Идея

Конфликт

Герои

Композиция

Език и стил

Майце си

Късното възраждане епоха бурна и драматична, революционен подем

Стара падежна форма; посочва адресата на своята изповед

Елегия; първото печатано Ботево стихотворение

Душевната самота на лирическия герой,която е породена от носталгията по родния дом, от неразбирането на околните.

Душ.самотата поражда драм.страдание и гняв.

Порив за пълноценен и смислен живот, мечти, стремежи - усещане за безперспективност, самотност, безпомощност, обезвереност

Отъждествяване между автор и лирически герой.Мъчителни изживявания, драматични лутания, вътрешна свобода, съзнание за погубена младост, за безперспективност, самотност, усещане за лична вина, търсене на съпричестност. Персонифициране на родината в образа на майката/традиционно за възр. поезия/

Първите два стиха на елегията започват със синтактичен паралелизъм и анафорично повторение, чрез които се въвежда мотива за майчината клетва.

Фолклорна традиция словоформи, мотива за силата на майчината клетва ; експресивна лексика и образност ; метафори, антитезност

Към брата си

Назовава се адресата на изповедта

елегия

Драматичните изживявания, страданието на лир.герой, породени от конфликта със заобикалящата среда, от народното страдание.

Липсата на съ-мишленици по-ражда гняв и страдание. Обръще-

ние към

всички ,които се отъждествяват като не-

гови бра

тя по дух

Идеали невъзможност да бъдат реализирани, душ. самота, неразбиране от околните

Лир. герой е разочарован от действителността, не среща разбиране, съпричастие, драматични изживявания, самотност. Идеал Отечество мило...

Метафори, повторения.

Липсва нар.песенното влияние.

До моето първо либе

Отново се назовава адресат, внушава се изповедност, интимност

стихотворение

Любовта към любимата жена и към родината.

Любовта към родината, борбата за нейната свобода осмисля човешкия живот.

Любов отрова, робство, лудост страданието на народа, борбата за нар. свобода; любов - дълг

Страдание, гняв от нар. участ, отрицание на егоистичната, робската любов,призив любимият човек да откликне на призива за борба, мечта за революция

Повелителни форми, просторечиви изрази /не ровя, с крака погазил/, метафорична образност, хиперболи /де сичко..., там де е се ../

Мотивите за революцията, любовта и изкуството.

Образите на любимата, бурята, песента.

Елегия

Жанрово определящо, насочва към основните чувства болка, страдание, скръб

елегия

Народното страдание. Създадена е една от най-силните картини на нар. страдание в бълг. литература.

Страданието обезличава, превърнало е в роб

бълг. народ. В последния стих Ботев чрез ирония изразява идеята, че свободата може да се извоюва

Народната участ потисничеството на поробителя /национален и социален/, пасивността на българите

Лир. говорител изпитва силно страдание, гняв от положението на бълг. народ.Създаден е величав образ на народа титан мъченик. Образите на нар. потисници/сарказъм/.Гневен укор към пасивността и овчедушието.

Симетрия в композиционната постройка / , стр. -образът на народа, и V- на нар.потисници

Рет. въпроси, анафора, възх.градация, груба лексика/сган избрана../, метафори,алитерация /V стр./, лексика, групирана около смисъла разрушение, умъртвяване/Vстр./, фолклорни и библейски символи

Борба

Насочва към основната тема на творбата

стихотворение

Народното страдание и борбата срещу потисниците в национален и социален аспект, в нац. и световни измерения.

Необходимост от всеотдайна борба за национална, социална, общочовешка свобода.

Страданието на бълг.народ, на човечеството обществения,християнския морал, примиренчеството на обществото

Лир.герой е действена и непримирима натура, която страда за своя народ, за човечеството, изобличава народните потисници,вярва в борбата за нац. и социална справедливост, зове за борба.

Олицетворения, градация /В гърди..,И в това .../, огрубена лексика, ирония, сарказъм

Моята молитва

Създава очакване за споделяне на най-съкровеното

стихотворение

Обръщение към бога, в което лир.Аз разкрива своята етична и социална позиция.

Отхвърляне на общоприетите представи за свобода, справедливост, нравственост.

Конфликт на ценности, конфликт на представи за света

Личност, която е преодоляла националноограниченото мислене, която разглежда бълг.народ като част от човечеството и се вълнува от проблемите на справедливостта, свободата, вярата, която утвърждава силата на човешкия разум, на непримири-мостта, на духов-ната и социална активност, която копнее за участие в борбата, за саможертва.

Антитезност

Синтактичен паралелизъм, в който са организирани повечето от изреченията;анафора /не ти.../; препратки, позовавания на библейския текст; антитезност

На прощаване в 1868 година

Насочва към темата на стихотворението /прощаването с майката/ . подчертава достоверността на поетическия факт/1868г/.

стихотворение

Прощаването с майката. Често срещан мотив във възрожденската поезия. Раздялата в името на дълга, на народната свобода.

Народната свобода може да бъде постигната само чрез саможертва. Идея за безсмъртието на патриотичния подвиг.

Любов към майката, семейството, родината омраза към поробителя

Стихотворението е с изповеден характер. Лирическият Аз изповядва своята любов към майка, род, родина, омраза към нар.потисници, своята решимост за саможертва.Уверен е, че народът ще прослави героите за нар.свобода.

Условно може да бъде разделена на : лирическа експозиция,картина на възможната гибел, на победното завръщане,поанта.

Близост до народната песен /лексика, синтаксис, рит-мика, звукопис/; градация/немили../ ; метафори /тежка чужбина, тиха усмивка/, синек-доха/там/;пов.форми, тавталогия /прости...,черни...; контраст черно-бяло, високо-ниско

Хаджи Димитър

Насочва към конкретна историческа личност

балада

Самотната и величествена смърт на бореца за свобода

Смъртта за свободата води до безсмъртие

Философско-историческо осмисляне на саможертвата.Проникване на конкр-ист с общофилософското, с непреходно вечното.

поробител-роб;поредният загинал борец,а свободата е непостижима

Чрез изображението на конкретната историческа личност се прави обобщение на образа на бореца за свобода, близък до образа на митичния юнак от народните песни

Лексиката се групира около понятията живот,смърт /началота/;синт.паралелизъм /очи темнеят.../; олицетворение /слънцето.../;повелителни форми;поет.лексика със значение робство;много гласни/песенност/,синт.паралелизъм; гл.форми в сег.време, св.вид/внушават повторяемост/ - 7.строфа; естетическо преосмисляне на образите на орлицата,вълка, сокола /доброта,нежност/;но съмна... единствен глагол в мин.вр.,който насочва към конкр.факт; динамичност и многоплановост в пространствено и времево отношение.

Обесването на Васил Левски

Насочва към конкретна историческа личност, факт.

Елегия

Трагичната гибел на Левски,страданието и осиротяването на цял народ,останал без надежда

Безсмъртието на героя, загинал за святата свобода на отечеството

поробител-поробени

Виси на него със страшна сила

В образа на Левски се откроява противопоставянето на тленно и безсмъртно,физ.кончина и духовна сила, дух.вечност.

Изразните средства се обединяват около два емоционални центъра- болката от загубата на Апостола и гнева към грозното дело;образи на злото и грозното /гарванът, псетата, вълците/; олицетворение /природните стихии/; алитерация и анафорична употреба на съгласните г, р, з;