Личността, животът и творчеството на Христо Ботев могат да се определят най-точно с една дума: борба. Тази борба е продиктувана от епохата, в която живее, епоха на робство, беззаконие, политически гнет. Ботев възпитава в себе си най-хубавите черти на бореца-революционер свободолюбие, силни чувства на любов и омраза, борчески дух. Известността на Ботев не идва само от позията му. Освен двайсетте стихотворения, Ботев редактира четири вестника, където вписва и своите статии, фейлетони, очерци. Ботев е поет, публицист, общественик, и революционер.

Във фейлетона си Политическа зима Ботев разкрива визията, видът на бългрския народ, на неговото Отечество, което тъне в мрака на робството. Ботев съпоставя двете крайности сън и действителност. Сънят това е тъмнината, безконтролното и безпаметно съществуване, както и политическото бездействие. А светлината е равносилна на контрол и мисъл, на действие и политическа активност.

"Политическа зима" е сред най-мащабните като политическо мислене и най-типичните за Ботевата гражданска позиция фейлетони. Чрез невероятната игра на авторовата фантазия, в която се смесват логичното с абсурдното, закономерното с парадоксалното, желаното с реалното, действително случилото се с видяното насън, само с по няколко думи е направена удивително точна характеристика на политиката на Великите сили и на жалкото положение, до което са доведени от тях малките и беззащитни поробени народи

Както насочва самото заглавие,Ботев използва образът на зимата,за да го превърне в ярка социално-политическа метафора.Да проследим поне три от нейните смислови разклонения.

На първо място-зимата обозначава цялатазамръзналостна социалните,политическите и националните отношения в Европа.Робите продължават да бъдат роби,бедните да са бедни,славяните да са потискани и мамени от т.нар.велики сили.Във впечетляващата картина на света-кръчма гладните,дрипавите и измръзналите народи търпеливо наблюдават гротесковите жестове на световните господари.Тоест зимната метафорика е обърната към определени политически аспекти на европейския живот.Този живот може да изглежда нормален,да се прикрива зад фрази и жестове,но всъщност е един безумен,лишен от приемливи основания живот.Политическата зима е като криза на европейските политики.Политическата зима е като срам за политиката,която трябва да е преди всичко грижа за общото,за обществото.

На второ място зимата присъства чрез образа на зимния сън и чрез него въвежда проблема за отговорността.Сънят в случая въвежда към нравствената безотговорност,към обществената леност и неспособността да се прояви съзидателска активност.Тоест зимната метафорика обвързва политическите аспекти с етически аспекти.Героят на фейлетона е представител именно на този обществен тип.Не става въпрос само за това,че той е егоистичен,че гледа към света само през призмата на личния си уют и интерес.Големият проблем е,че той унижава човешкото в себе си.Именно неща като съвест,отговорност,разум отличават човека от всичко останало,те дават мярата на неговата свобода.Затова и Ботев така ефективно борави със сатирично насочените паралели с животинския свят.Неслучайно в алегоричния сън стаята се превръща в паяжина,господарят в паяк,а робските душици в мухи,на които изпиват кръвта.Такава е алегорично подсказаната съдба на човека,който си мисли,че покривът на собствената му къща е по-голям и по-надежден от покрива на света-кръчма.

И тук, както и в други свои фейлетони, Ботев използва съня като структуроизграждащ принцип, защото това му дава възможност за пълен и неограничаван от нищо полет на творческото му въображение. Но и в "Политическа зима" сънят не е самоцел, а средство за осъществяване на важни политически внушения. Показвайки голямата игра