Свободата е състояние на духа и придобива конкретни измерения чрез повелите на историческото време. Свободата е необходимост за духовно богатия и извисен човек. Тя му дава възможност да се осъществи и в едно робско време. Свободата е пътят от робското примирение до освободеното от покорство съзнание. За достойния човек тя е приемане на дълга като съдба пред себе си и пред обществото.

Много са проблемите, които Ботев поставя в стихотворението си На прощаване, а един от тях е свободата.

Лирическият герой, далеч от майка си, разбира нейните чувства, породени от раздялата, и желае да я утеши. Бунтовникът ска да разкрие причините, които го карат да я напусне и да изложи живота си на опасност:

Не плачи, майко, не тъжи,

че станах азе хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

Началното обръщение излъчва обич и привързаност. Душевният свят на бунтовника е разкрит чрез монолог, изразяващ съкровените му чувства и мисли. Началното обръщение съдържа и молба към майката да не страда за сина си, а да насочи мислите си към причините за общото страдание. Съчувствието към майката е изразено с експресивните глаголи плача, тъжи, жалиш.

Дългът на първородния син към бащиното огнище не променя неговото решение. Избрал е пътя на борбата. Тавтологията: кълни, проклинай, изразява ненавистното отношение на лирическия герой към таз турска черна прокуда. Изборът на бунтовника е синовен дълг пред родината. Той страда далеч от родната земя, но има сили да понесе мъката, защото вярва в свободното бъдеще на майката родина. Определенията: немили, клети, недраги, изразяват неговото мъченическо емигрантство. Бунтовникът знае, че майка му ще тъжи за него, но чувството му за дълг към родината е по-силно. Лирическият герой защитава пред майка си своя патриотичен избор:

Но кажи какво да правя,

кат ме си, майко, родила

със сърце мъжко, юнашко,

та сърце, майко, не трае

да гледа турчин, че бесней

над бащино ми огнище.

Инверсиите: кат ме си и сърце мъжко юнашко, изразяват дълбокото съпричастие на лирическия герой към мъката на майката. Като причина за избора си той представя семейното огнище. Синекдохата над бащино ми огнище поставя акцент върху чувството за дълг пред семейството, но и пред отечеството-земята на бащи и деди. Бунтовникът не трае/ да гледа турчин, че бесней над цялото родно пространство. Картината на родното е част от вътрешния свят на героя, въплътил най-съкровеното и интимното в преживяванията на лирическия герой:

там, дето аз съм пораснал