ХРИСТО БОТЕВ - НА ПРОЩАВАНЕ

СИЛАТА И ОБАЯНИЕТО НА БУНТОВНИКА

Лирическият герой в поемата на Христо Ботев На прощаване е верен на избрания от него път към свободата на народа. Представител на ново поколение борци за освобождение, той е носител на конкретно исторически и национално значими ценности, мотивиращи цялостното му поведение.

Вътрешният духовен свят на лирическия герой е на границата между настоящето и бъдещето, символизиращи робството и свободата. Контрастът в преживяванията е графично представен. На таз турска черна прокуда се противопоставя ентусиазмът от мисълта за евентуалното преминаване на тиха бяла Дунава. Пътят към дома, към родното е път към битката за свобода. Тя вещае и възможен трагичен финал, допълващ контраста на изживяванията. Затова и те имат графичен израз:

Бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

в земята, майко, черната!

Двустишието: Бяло ми месо по скали, / по скали и по орляци..., внушава поетичната идея за бъдещо жертвено безсмъртие. То е дълбоко почувствано от героя. Черната мъка от евентуалната физическа смърт е реално преживяване, метафорично изразено чрез черни ми кърви в земята, / в земята, майко, черната! Контрастът бяло - черно е художествено въздействащ.

Мисълта за евентуалната смърт по пътя към победата, изразена в началото на творбата: че може млад да загина", и в края: аз може млад да загина..., мотивира категоричния избор на героя: свобода и смърт юнашка. Точно тези две думи заветни очертават параметрите на търсенето и се превръщат не просто в дилема, а в алтернатива на живота му.

Водещ мотив за революционно поведение на лирическия герой в поемата На прощаване е любовта към родината:

та сърце, майко, не трае

да гледа турчин, че бесней

над бащино ми огнище:

там, дето аз съм пораснал

и първо мляко засукал;

там, дето либе хубаво

там, дето баща и братя ,

черни чернеят за мене!...

На тази любов към родния дом и неговите обитатели - като част от родовото пространство - се противопоставя омразата към врага:

Но кълни, майко, проклинай

таз турска черна прокуда,

дето нас млади пропъди

по тази тежка чужбина

да ходим, да се скитаме

немили, клети, недраги!

Дори заръката кьм майката за поведението на моите братя невръстни е свързана